Безпрецедентните предизвикателства, пред които ни изправя животът в условията на пандемия, внасят допълнителен стрес в нашето ежедневие. Тези трудни времена обаче представляват по-добра възможност, от която и да е друга, за придобиване на добра представа за нивата на стрес, на които сте подложени всеки ден, и за това как да ги управлявате.

Стресът има способността да влияе на всяка система в нашето тяло, като високите нива на хроничен стрес могат да доведат до сериозни здравословни проблеми, включително високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, диабет и психически разстройства. Къде обаче се намира границата, при която стресът започва да представлява опасност за вашето здраве? Съществували ли и ситуация, при която човек има нужда от повече стрес? Когато става въпрос за продуктивността на човек, то има ясна връзка между напрежението и доброто представяне.

Ако не можете да се концентрирате и често се разсейвате в работата си, то вие страдате от проблем със стреса – той или е твърде много, или е твърде малко. За да постигнете баланс, може да опитате няколко стратегии за управление на стреса, които ще ви помогнат да разкриете пълния си потенциал.

Законът Йеркс-Додсън

Законът на Йеркс-Додсън, известен още като „обратното U“ на представянето, предполага, че има връзка между ефективността на индивида и възбудата, която предхожда действието. Когато при дадена задача човек е подложен на  правилното ниво на физическо и психическа натоварване, той се представя възможно най-добре. Когато възбудата е твърде силна или недостатъчна, продуктивността намалява.

Тази обратна крива отразява особената натура на нашия префронталният кортекс (PFC), седалище на когнитивните функции от най-висок ред. За да се представяме оптимално в работата си, нашият префронтален кортекс се нуждае от перфектен баланс от неврохимикали – не твърде много, но не и твърде малко, казва Айми Арнстен, професор по невробиология и психология в Йейлския университет.

Когато човек е изморен, отегчен или немотивиран, тялото му отделя ниски нива на невротрансмитерите допамин и норепинефрин. Обратното, когато е подложено на изключителен стрес човешкото тяло отделя високи количества от двата хормона. И в двата случая обаче ефектът върху мозъка ни е същият – ние сме по-разсеяни и дезорганизирани, забавяме по-лесно и не можем да се фокусираме. С други думи, твърде ниските нива на стрес и прекалено високото напрежения ни се отразяват по един и същи начин.

Правилният баланс между двата е различен за всеки човек, като той също така се променя с годините. Оптималните нива на стрес варират и в зависимост от конкретната задача, с която се занимаваме. Когато става въпрос за сравнително малки и невзискателни задачи, човек може да се справи с тях и с по-ниски нива на възбуда. По-голямото натоварване помага при задачите, които изискват висока концентрация и издръжливост. От друга страна, човек се справя по-добре със сложни или креативните задачи, както и непознати ситуации, когато нивата на стрес са ниски.

Как да контролираме стреса

В условията, в които живеем днес, много от нас имат нужда от техники за намаляване на стреса. За радост има редица научно доказани методи за постигането на този резултат. Повечето хора са наясно с факта, че добрият сън и здравословното хранене имат съществено значение за психическото и физическото ни благополучие. Добрата новина е, че почти всички физически упражнения, било то йога или аеробика, допринасят за намаляването на напрежението.

Други доказани техники за борба със стреса са медитацията, повтарянето на думи, които действат успокояващо и мисленето за места и дейности, които ни карат да се чувстваме добре. Разговорите с нашите близки също помагат запазването на спокойствие.

На последно място, но не и по значение, засиленото чувство на контрол има антистресов ефект. Научете се да различавате нещата, които можете да контролирате от онези, които не зависят от вас. Създаването на прост списък с две колонки е изключително ефективен начин за разграничаването на двете и фокусирането на вашата ограничена енергия върху нещата, на които можете да влияете.

Какво означава „твърде малко стрес“?

От друга страна, има моменти, в които се нуждаем от повече стимулация, за да бъдем най-доброто си Аз. Това се случва най-често, когато работата ни престава да бъде предизвикателна или когато вече сме изгубили интереса си към нея. На всички ни се случва да имаме дни, в които работата ни е скучна, но ако това чувство е хронично и се отразява на представянето ви, то трябва да помислите за начини на намиране на мотивация.

Мисълта за внасянето на допълнителен стрес в живота ви не звучи много привлекателно,  особено като се има предвид настоящият ситуация по света. Тук обаче става въпрос за предприемане на малки стъпки и търсене на нови възможности, като например поемането на повече отговорности по дадена задача или участието в нов проект, който е привлякъл интереса ви. Ако тези варианти не съществуват във вашата работа, то помислете за по-сериозна кариерна промяна.

Дайна Смит, собственик на Cognitas, за FastCompany.com

Източник: Мениджър Нюз