Преди време книгата на Ник Кар “Плитките хора” отприщи в мрежата и пресата безкраен дебат около наболелия въпрос – оглупяваме ли от постоянната употреба на интернет? Много преди Кар плеяди от разтревожени майки бяха вдигнали ръце от отрочетата си, които по цял ден джиткат във виртуалното пространство, вместо да вземат да прочетат “Под игото”.
И наистина, статистически проучвания показват, че между 1984 и 2004 г. – периодът на възход на интернет и компютърните игри – броят на абитуриентите, които не са си дали труда да прелистят от начало до край и една книга в живота си за лично удовлетворение, е скочил с 10%. Означава ли това, че поколението Y... затъпява?
Аргументите в полза на това са доста тежки. Кар привежда за пример проучване на медици и психолози от лондонския “Юнивърсити Колидж”, което показва нагледно как потокът фрагментирана информация от екрана и правенето на няколко неща едновременно
оставят неизползвани онези мозъчни региони, които отговарят за задълбочените познавателни процеси
като критическото мислене и въображението. Безкрайните възможности на интернет карат потребителите му да разпиляват мисленето си и рядко да съсредоточават ума си върху една задача за повече от една-две минути.
Изобилието от ярки визуални стимуланти, предназначени да привличат вниманието ни към различните ниши на потребителския пазар, пък износва впечатлителността ни и желанието ни да се съсредоточаваме върху детайлите.
В продължение на пет години лондонските експерти проследявали поведението на посетители на два популярни сайта – този на Британската библиотека и страницата на образователна програма, предлагаща достъп до научни статии, електронни книги и друга специализирана информация. Типичният посетител на страниците проявявал концентрацията на скакалец – той прескачал от една статия на друга, като се задържал на всяка максимум три минути.
Какво да кажем тогава за средния интернет потребител, който разкъсва вниманието си между пощенската си кутия, „Фейсбук”, „Скайп” и десетки други страници? Енергията на мозъка му се насочва основно към бързата оценка на информацията и за по-задълбочено мислене не остава много. Според Кар това се отразява не само върху моментната ни концентрация, но и върху способността ни да се задълбочаваме върху каквото и да било – завинаги.
Книгите от своя страна развиват съвсем различен тип интелигентност, смята писателят.
Когато четем, ние съсредоточаваме изцяло вниманието си
върху написаното и използваме всичките си ресурси, за да вникнем в смисъла и да си представим онова, за което се разказва в творбата. Писаното слово развива способността на ума ни да гради върху основата на предоставената информация и така ни прави по-творчески настроени и по-способни да разсъждаваме критично, вместо да приемаме за чиста монета прочетеното набързо в „Уикипедия” или някой блог.
