"Аз съм ти обидена! Няма да ти проговоря вече!“ - това е една от репликите, с които майките „възпитават“ детето. Изричат фразата, когато то капризничи или е непослушно, за да го накажат. После следва мълчание и игнориране. Целият този „педагогически подход“ е доста сбъркан.
Другият вариант са крясъците, с които мама и татко опитват да впечатлят пакостника.
Крясъците и пошляпването обаче въобще не са вариант, твърди София Шевшенко.
От двете злини избираме все пак по-малката - майката да се направи на обидена.
Предимството на стратегията
Докато влиза в роля, тя има възможност за кратко да се успокои, да нормализира тона и нотките на гласа си, да смени вътрешната си нагласа, за да може да въздейства на детето. Има време да помисли и да потърси друго решение.
Дори да приложи трика с обидата, трябва да го направи „правилно“.
Ето как:
- Сърденето ѝ не трябва да продължава дълго, нито да се превърне в изтезание за детето.
- Тя не бива да злоупотребява с показното сърдене, защото то бързо ще се обезцени и ще престане да дава желания ефект. А има и реален риск тя да загуби авторитета си.
- Не е редно да насажда в детето чувства на вина, нито да го кара да се извинява. Подобни действия могат да нанесат вреда на психиката на хлапето.
Да се обидиш на собственото си дете е сигнал за незрелост
Възрастните често използват обидата като инструмент за манипулация, но има и случаи, в които родителите са напълно искрени и не играят.
Те действително се сърдят и са обидени на своето дете. Тези случаи са доказателство за емоционалната незрялост на възрастните.
Да се обидиш на собствено си дете и на децата по принцип, е все едно да се сърдите сами на себе си, на времето или на космическите сили. Защото това е нелогично, нерационално и в края на краищата - неефективно.
Много по-полезно е да разберете, защо една или друга постъпка на детето ви засяга и обижда.
Определете за себе си най-разпространените причини, които причиняват стресови ситуации. Често възрастния човек стоварва вината върху детето, в други случаи сам се навива и това го води до нервен срив.
Анализирайте своите очаквания и изисквания към детето – възможно е те да са завишени. Помнете, че емоциите , които бушуват вътре във вас, са ваш личен продукт. Тук работи един принцип: сами сме го измислили, сами сме се обидили.
Източник: Новите родители
