Никой не е токсичен по природа. Във вените на никое човешко същество не тече арсен вместо кръв. Понякога сме като спокойно море, по което се носим натам, накъдето искаме, а друг път усещаме само бурята, без изобщо да виждаме водата.
Буря, която подклаждаме и предаваме нататък. В живота нашите очаквания, начин на поведение и ценности постоянно се сблъскват с тези на себеподобните ни. Когато изпитваме празнота и неувереност, може би предпочитаме да игнорираме тези емоционални състояния и вместо това прехвърляме отговорността си на други. Всъщност са нужни само малко самонаблюдение и работа върху нас самите, преди да лепнем на някого етикета „токсична личност“.
Токсична динамика вместо токсична личност
Всеки може да стане жертва на токсично поведение. Но обикновено сме по-скоро част от токсични динамики, отколкото токсични личности. Такъв е случаят, когато от гордост не говорим с някого, понеже и той не ни говори. Когато настояваме на нещо само защото искаме да изтъкнем невежеството на другия. Когато ставаме зависими, защото другият ни е взел под крилото си.
Виждате, че определението „отровен“ е колкото преувеличено, толкова и неточно. Да кажеш за някого, че е токсичен, означава само, че е опасен или потенциално опасен. Но не говори нищо за това по какъв начин ни застрашава, кои аспекти включва това понятие или как да се предпазим от опасността при необходимост. Не показва също как бихме могли да помогнем на такъв човек. Затова нека престанем да категоризирате хората, а да ги възприемаме повече такива, каквито са като личности.
