Съвременните деца едва ли не от самото си раждане са принудени да се съревновават с връстниците си. И участието във всякакви състезания и олимпиади за тях е източник на постоянен стрес и на всякакви митове.

Най-популярните от тях развенчава клиничният психолог Мария Дубинина и дава конкретни съвети на родителите как да успокоят и да мотивират детето.

Мит 1. Ако се проваля, ще разочаровам учителите, няма да оправдая очакванията на моите родители и те ще престанат да ме обичат.

Подобен начин на разсъждение е погрешен и трябва да бъде оборен. Според клиничния психолог е важно родителите да намерят правилната мотивация за участие на детето в състезанията. И да не допускат грешка като му разказват нещо от сорта на: „В нашето семейство има традиция – всички побеждават.“

Съветът ѝ е:

Помогнете на детето да намери собствен мотив за участие. Много по-добре е то да го открие само, а не вие да му го дадете на готово.

И вторият важен момент.

Не товарете детето с вашите амбиции и желания. Дори, ако семейството ви има академични традиции и баба и дядо са известни учени.

Обяснете на вашия син/дъщеря , че дори да се провали, е важно да натрупа опит. А, ако действитeлно не успее, му кажете, че въпреки това се гордеете с него.

Мит 2. Всички места вече са разпределени, а на почетната стълбичка ще се качат определените предварително.

За съжаление този мит е жив все още.

При всеки конкурс, олимпиада или състезание, се намира някой, който да го припомни. Особено, ако класирането гарантира влизане в престижно учебно заведение, без допълнителни изпити.

Сериозните организатори обаче дават публичност на резултатите, бързо обявяват класирането и в голяма степен търсят прозрачност.