Имало едно време един селянин. Той бил добър и много спокоен човек. А неговите съседи – те постоянно си пъхали носовете в неговите работи и ги обсъждали. Един ден конят му избягал и като научили това, съседите казали:
– Ех, каква беда!
– Може би… – отговорил селянинът.
На другата сутрин конят се върнал и довел със себе си и два диви коня. Като разбрали за това, съседите коментирали:
– Ех, какво щастие!
– Може би… – отговорил селянинът.
На следващия ден синът му се качил да обяздва един от дивите коне. Конят го хвърлил на земята и при падането младежът си счупил крака. Съседите не пропуснали да изразят тяхното мнение:
– Ех, каква беда!
– Може би… – отговорил селянинът.
След няколко дни в селото дошли военни, за да набират войници за фронта. Сина на селянина не го взели, заради счупения крак.
– Ех, какво щастие! – възкликнали съседите.
– Може би… – отговорил селянинът.
И действително, както се казва в популярния израз: „Никога не знаеш какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш“.
Ето защо винаги е от полза да не се самозабравяме, когато ни сполети нещо хубаво, и в същото време да не се отчайваме, когато събитията не се случват в наша полза.
