***
Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
- Из „Обичаш ме”
AdPlatformZone = {id: "67b0581bc",format: "580x0"};***
Един нечакан от човека зов
отвъд реката тъмна се обади.
Необяснена никога любов
сънуваха зелените ливади.
Излизаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.
Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата.
Недосегаеми от земна прах,
превърнали се бяха в зов любовен.
Като насън - подмамени то тях,
потърсихме ръцете си отново.
- Из „Птици на разсъмване”
***
Жена на болката,
една жена,
жена, ах, колкото
земя една.
И не за спиране,
и не за брод.
Едно събиране,
един живот.
И не обятие
на огън прост.
Едно разпятие -
един Христос.
Жена - врата
отвъд света.
- Из „Незавършено послание”
***
„Hад боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето с капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.
Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлина
в гората беше ти. И ти остана.
- Из „Над боровете плисна черен дъжд”
***
