Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е познат най-вече като “певец на селската неволя” или „художник на българското село”, но той е много повече от това. Истина е, че запазва докрай тъгата си по отмиращото село с неговите традиции, самобитен живот, автентичен дух, но всъщност той е писател за света такъв, какъвто е. Знаете ли, че мечтата му е била да стане художник? Не е имал достатъчно талант, за да го постигне (добре за нас, читателите), не става художник с четка и палитра, но става художник с перо и хартия. Елин Пелин е сред най-сладкодумните ни разказвачи, майстор на късия разказ, художник със слово. Предлагаме ви някои откъси от неговите незабравими произведения.
. „То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила.” („Спасова могила”)
. „Как ще живеем, ако не гоним измамата?” („Мечтатели”)
. „— Безумец! — укорявали го старците. — Да гине за една жена!
— За една любов! — отговорил момъкът.” („Самодивските скали”)
. „— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взе-ма да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.” („Косачи”)
. „Както чорбата не се осолва само от погледа на солта, така и зачатието на човек не може да стане само с погледа на мъж. Да бъде, както бог е наредил, и греха, който дяволът хвърля със зачатието ни, да го изкупим с покаяние. И нека земний подвиг на човека да бъде стремлението на душата към бога чрез красота и истина.” („Светите застъпници”)
. „— Ти тия ги махни, не сме мома и ерген да се лъжем. Нашето цвете е прецъфтяло.
— Може пак да се разцъфти — усмихна се Стоилка с ръка на устата.” („Задушница”)
. „Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкни, крие, като че ще векува на земята. (…) А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото.” („Гераците”)
. „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“ („Гераците”)
. „— Какво нещо е човек!
— Черно зърно — отговорих аз.
— И черно, и бяло — усмихна се отец Сисой.” („Чорба от греховете на отец Сисой”)
Цветелина Велчева
