Би трябвало тази фраза да направи детето уверено, но се оказва, че не е съвсем така. Снимка: Guliver / iStock
Когато детето демонстрира блестящи успехи в обучението – получава високи оценки на тестовете, пише диктовки без грешка, родителите му казват: „Браво, колко си ми умен/умна!“
Би трябвало тази безобидна фраза да го направи уверено, но се оказва, че не е съвсем така. Психолози и педагози твърдят, че у децата, които я чуват редовно, се натрупва система от възприятия, според които няма място за грешки и схващането, че фаловете са нещо лошо.
Но не - грешките са един от главните двигатели на прогреса. Този, който ги извършва и съумява да се възползва от пропуските си, се адаптира по-лесно към различни обстоятелства и постига успех по-бързо.
Или, както казва професорът по висша математика в Станфордския университет Джо Боалър: „Грешките развиват мозъка.“ А когато възрастните хвалят детето, то губи способността си да се учи от грешките си, пише letidor.ru.
То чува от майка си или от учителката похвали и си мисли: „Супер, аз съм умен“. Но в някой момент е неизбежно да сбърка и тогава започва да си мисли, че щом е допуснало грешка, значи не е толкова умно, колкото другите мислят, и че това е ужасно. Затова започва да се старае да не допуска повече грешки, а именно те тласкат развитието му напред.
