Преди няколко години имах нужда от разтърсване, за да разбира, че се намирах в токсична връзка с емоционален манипулатор. Животът беше пристрастяващ цикъл от възходи и падения, които ме ограбваха от чувството за това коя съм, така че загубих вярата в собствените си граници. Казвах си, че оставам, защото обичам. Както често се случва в живота, всичко стана кристално ясно едва когато се изнесох и продължих напред. Един от най-големите ми „аха“ моменти дойде, когато терапевтът ми ме запозна с концепцията за променливото подкрепление.

Силата на променливото подкрепление е открита при изследване на мишки. В един от експериментите мишките трябва да натискат един лост, след което пристига хапка храна.

При тази постоянна практика в един момент мишките се засищат и спират да натискат лоста. След което учените променят схемата – понякога, когато мишката натиска лоста, получава храна, понякога не. Променливо подкрепление. Мишките не само натискат лоста маниакално, но го правят докато не се наранят от натискане. Страхът, че може да не получат наградата бил толкова силен, че буквално ги карал да се нараняват, за да я получат.

Във връзките променливото подкрепление работи по същия начин – периодите на любов и привързаност се редуват с периоди на емоционален тормоз, пренебрегване и създаване на страх от загуба на връзката.

След като се запознах с този биологичен модел, можех по-добре да разбера себе си и да си простя, че бях останала в токсична връзка. Страхът е един от най-големите възможни мотиватори. Когато започнах отново да излизам на срещи, не можех да не се питам: как мога да съм сигурна, че няма пак да стана жертва на подобна манипулация?