Вече накрая на отсечката (когато децата навлизат в онази странна възраст) мога да кажа, че за мен най-доброто възпитание е ДА НЕ ВЪЗПИТАВАШ. Необходимо е само да присъстваш до детето с цялата си енергия, сърце и внимание, да си честен както с него, така и със себе си, и да го уважаваш КАТО равно на теб.

Разбира се, не можеш да го товариш с всички отговорности, но е пагубно да му отнемаш повечето от тях - за да чувства доверието ти и за да може да израства, да греши и да си вярва, че е в състояние да се изправи само с твоята благородна, мълчалива и уверена в силите му подкрепа.

Да присъстваш означава да мислиш непрекъснато какво чуваш, какво виждаш и какво се крие зад това. И тогава да действаш. Много е важно да говориш по-малко и да действаш.

Какво означава честен?

Снимка: Guliver / iStock

Ако се опитаме да отправяме посланията и изискванията си към децата и към себе си, ще видим колко сме лицемерни. Често ги учим на най-ценното, което знаем, но само НА ДУМИ, а действително се държим иначе. Много ми се иска дъщеря ми да не вегетира пред компютъра, затова впрягам ораторските си способности, но после, при първия удобен случай, се мушвам и аз зад него...