Най-доброто възпитание – да не възпитаваш

06 април 2019 г., 17:01
7720

Рисунка: личен архив на авторката

Вече накрая на отсечката (когато децата навлизат в онази странна възраст) мога да кажа, че за мен най-доброто възпитание е ДА НЕ ВЪЗПИТАВАШ. Необходимо е само да присъстваш до детето с цялата си енергия, сърце и внимание, да си честен както с него, така и със себе си, и да го уважаваш КАТО равно на теб.

Разбира се, не можеш да го товариш с всички отговорности, но е пагубно да му отнемаш повечето от тях - за да чувства доверието ти и за да може да израства, да греши и да си вярва, че е в състояние да се изправи само с твоята благородна, мълчалива и уверена в силите му подкрепа.

Да присъстваш означава да мислиш непрекъснато какво чуваш, какво виждаш и какво се крие зад това. И тогава да действаш. Много е важно да говориш по-малко и да действаш.

Какво означава честен?

Снимка: Guliver / iStock

Ако се опитаме да отправяме посланията и изискванията си към децата и към себе си, ще видим колко сме лицемерни. Често ги учим на най-ценното, което знаем, но само НА ДУМИ, а действително се държим иначе. Много ми се иска дъщеря ми да не вегетира пред компютъра, затова впрягам ораторските си способности, но после, при първия удобен случай, се мушвам и аз зад него...

„Честен“ означава и да не замитаме боклука под килима, а като направим грешка, да си признаем, да помолим за прошка и да сме искрени.

Това е велико нещо - дава крила, дава смирение и една истинска свързаност. От всичко това децата си вземат:

- човешко е да се греши;

- мама има нужда от моята обич и подкрепа и да се разбираме като големи хора за сериозните неща;

- всичко мога да разбера или ако не съвсем - да го почувствам.

Децата, поне моите, се изключително мъдри в сериозните ситуации.

Децата винаги са страхотен барометър за лицемерието и лъжата. Най-тежкото е обаче, че често не искат да я признаят пред себе си. Така я носят цял живот, превръщайки я в един дълбок СТРАХ от изоставяне, който ги прави роби. Като казвам „изоставяне“, нямам предвид толкова физическото, колкото душевното.

Родителите често са просто едни роботи, един студен пълнеж в живота на детето. Грижовността им всъщност е маска за безчувствеността им. Разкрасяваме опаковката, а вътре - змии и гущери. Отказваме да го приемем такова, каквото Е, моделираме и манипулираме същността му. В пубертета тези демони няма какво да ги спре...

Писателят Кен Робинсън има едно много хубаво сравнение за това какво правим с възпитанието:

Прочетете целия текст на страниците на Новите родители.

Ключови думи:
Коментари