Съществуват множество изследвания по въпроса как редът, по който сме родени в семейството, оказва влияние върху личностните ни качества и развитие.
Изглежда, че първородните деца обикновено се утвърждават като лидери и са по-склонни към нервност, безпокойство и гняв. Най-малките, от друга страна, са най-разглезени. Средните пък са добри в това да се защитават и да отстояват правата си.
Това, което казва науката по въпроса (на базата на проучвания), е, че второто дете в семейството е по-вероятно да се държи лошо и разглезено – дори когато порасне.
Едно съвместно изследване от 2017 година на учените от Университета във Флорида и Северозападния университет стигат гласи, че има голяма вероятност второто дете – особено ако е момче – да има проблеми с поведението в сравнение със своя по-голям брат или сестра.
Водещият учен по проекта – Джоузеф Дойл – както и неговият екип учени изследват хиляди семейства в Дания и във Флорида и установяват, че децата, дошли втори в семейството, не просто е вероятно да изправят на нокти родителите си като съвсем малки, но също така е много вероятно да имат проблеми в училище… включително по-сериозни, които намесват закона.
„За момчетата, родени втори в семейството, има между 20 и 40% повече вероятност да бъдат с „намалено поведение“ в училище и да се сдобият дори с досие в сравнение с първородните момчета.“
Учените смятат, че този феномен се дължи на до голяма степен на различното отношение на родителите към първото и второто дете. Второто дете получава по-малко от майчинското внимание в сравнение с първородното. От една страна, когато детето е едно, има мама само за себе си. От друга страна, често се случва майката да обръща дори повече внимание на първородното, за да не ревнува и да не се чувства пренебрегнато и по-малко обичано.
Също така е от голямо значение кого детето възприема като модел на поведение, защото има склонност да копира.
Така например първородното дете има примера на своите родители. А второто има и различен модел на поведение – този на малко по-големия си брат или сестра. Представете си, ако разликата им е 2-3 години: двете деца са почти „на един акъл“ и моделът на поведение, който малкото копира, със сигурност не е зрял или непременно за пример.
И все пак по-малките деца винаги ще идеализират по-големите.
Съветът ни: опитвайте се да прекарвате време и по отделно с всяко едно. Оставяйте понякога и по-малкото дете да бъде звездата на деня.
Цветелина Велчева
didyouknowfacts.com
