Понякога се чудим какво му се върти из главата на детето. Не може да обясни, не знае как да изрази чувствата си, срамува се да каже – причините за мълчанието могат да бъдат много и най-различни. Родителите виждат, че малчуганът страда, но не разбира защо.

Почти всяко дете рисува. Това е най-ранният начин, чрез който детето изразява себе си, най-ранното умение, което придобива като външен облик на душата и на настроението си.

Наблюдавайте цветовете, които използва; фигурите, които очертава; израженията на лицата; животните. Дори да ви се струват понякога безсмислени драсканици, рисунките крият послание и смисъл.

Най-често децата обичат да рисуват семейството си – мама, тати и аз. Наблюдавайте не само израженията на лицата, но също разположението на телата.

За какво точно става дума?

Според проучване родители, които очакват второ дете в семейството, наблюдават често, че на рисунките детето е хванато за ръката на бащата, а майката стои някак встрани с голям корем. Дори когато малкото се радва за появата на братчето или сестричето, на подсъзнателно ниво вероятно се чувства застрашено. Може би разбира, че мама прави все неща, свързани с предстоящото раждане – говори за бебето, купува дрешки, ходи по прегледи… Имайте предвид, че дори физическата промяна във фигурата на майката се отразява на детското мислене, тоест мама се променя, тя вече няма да бъде същата, вече не е точно като моята мама. И тогава таткото е родителят от двамата, който изглежда по-малко променен.

Наблюденията показват, че когато в семейството се роди второто дете, рисунките наподобяват приблизително следната композиция – мама, тати и бебето са някак на едно място, а баткото или каката е някак отделен и самостоятелно разположен. В първия момент родителите вероятно няма да си дадат сметка дори какво наблюдават и защо това е така. Не биха обърнали внимание или биха сметнали, че е нещо случайно. Но не е. Наблюдавайте рисунките на децата си, защото чрез тях те често говорят с вас. Всъщност по този начин детето ви казва, че се чувства пренебрегнато и се съмнява в обичта на мама и тати.

Разбира се, че вашата любов не е намаляла, но също така трябва да разберете, че когато насочвате вниманието си основно към новопоявилия се член на семейството, „старшият“ ревнува и се чувства отхвърлен. И понеже бебето няма как да се справи без вас и определено има нужда от майчина ласка, от бащина закрила, то трябва да промените нещо в отношението към първородното. Колкото и да сте уморени, когато бебето спи, отделяйте време за по-голямото дете. Опитайте се да правите нещата, които сте правили преди появата на второто. Включвайте го в грижите по дребното. Не го притискайте, дайте му време да свикне и да види, че всъщност братчето или сестричето не му отнема мами и тати, а напротив – има още едно човече за обичане. Семейството е пораснало. Какво по-хубаво от това!

Цветелина Велчева