Свикнали сме да възприемаме мъжа като силния пол, който е глава на семейството, осигурява материалните блага. В художествената литература (особено от възрожденската епоха) мъжът е винаги модел на поведение, той предава своя нравствен завет към синовете си. Всъщност рядко се говори за дъщери. Жената от своя страна е било прието да се реализира единствено като съпруга, майка, домакиня и всичко, което излиза извън рамките на тази традиционна представа, е било осъждано строго.

Всички познаваме фразата на Наполеон: „Зад всеки успял мъж стои една силна жена.“ Колкото и успели да са мъжете, колкото и много отличия, медали, титли да са натрупали, всеки има нужда от женска милувка, нежна дума, дом.

А дома го създава жената.

В съвремието ни понятията са претърпели известна промяна.

Мъжете все по-често имат нужда да бъдат напътствани, окуражавани, „ухажвани“ и „четкани“. Без жена животът на мъжа значително се усложнява. Ако сте попадали в дома на някой „стар ерген“ или още по-тъжно – на възрастен, загубил скоро „бабата си“, със сигурност бихте установили липсата на женска ръка. Дом, в който на печката стои загорял тиган, в мивката се търкалят неизмитите съдове, по мебелите се е натрупал два пръста прах, храната се претопля и е почти винаги купешка. В допълнение на това се нарушават уютът и целостта на дома. Домът прилича повече на къща, обитавана от самотник, който е в състояние да си опържи две яйца, да пусне пералнята и от време на време да измие съдовете. Ако мъжът е млад, вероятно голямата част от времето си прекарва навън – в офиса, после вечерта с приятели в някое заведение. Но къщата, в която се прибира, го посреща празна и неуютна.

На мъжа с мечти му трябва жена, която да вярва в него.

На мъжа със способности му трябва жена, която да го насърчи да ги реализира.

В съвременния свят самотната жена е два пъти повече мъж. Налага й се, защото трябва да се справя с всичко сама, да печели уважение и да доказва себе си. А когато е майка, й се налага да бъде сто пъти по-силна. Съществуват, разбира се, и самотни татковци, на които никак не им е лесно и е похвално, че се справят сами. Но статистически погледнато, процентът на самотни майки е много по-висок. Особено когато става дума за деца с проблеми от различно естество. Вероятността бащата да си тръгне, е много по-голяма, отколкото майката. Жените са свикнали да търпят много повече болка, жените понасят бремето на живота мълчешком. Жените раждат и възпитават децата си с любов и грижа, раздавайки се без остатък. Жените смело отстояват позициите си – често с повече мъжество от мъжете. Защото през вековете им се е налагало да се борят с думи като: „Не можеш, защото си жена!“, „Забранено е, защото си жена!“, „Жените нямат право на това!“

* „Най-смелото действие е да мислиш за себе си. На висок глас.“ (Коко Шанел)

 * „Мъжете не остаряват по-красиво от жените, на тях просто им е разрешено да остаряват.“ (Кари Фишър)

* „Всички мъже би трябвало да са феминисти. Ако мъжете се вълнуват за правата на жените, светът би бил по-добро място. Ние сме по-добре, когато жените имат власт.“ (Джон Леджънд)