Можем ли да станем по-умни с упражнения?

29 септември 2019 г., 08:54
5518

Илюстрация: Shutterstock

Може ли човек да повиши интелекта си – и как?

Повечето учени, които изследват човешките когнитивни способности, предлагат да започнем с друг въпрос:

Какво е интелект, можем ли да го сложим на кантара, да мерим на килограм и да спазарим цената?

Според някои учени съществува т. нар. „биологична интелигентност“, или ефективност на невронните връзки и „психометрична интелигентност“ – това, което се измерва като коефициент – косвен и несъвършен метод за оценяване на биологичната интелигентност. Ако такова универсално нещо съществува.

Традиционният „коефициент на интелигентност“ е резултат от решаването на стандартизиран тест. С него се мери отклонението от средното равнище в различни възрастови групи. За всяка средният резултат 100. 15 точки е стандартното отклонение. Човек с коефициент на интелигентност 116 е с интелигентност малко над средната.  

„Полето за грешка около всеки надежден резултат е плюс или минус 5 - 6 точки“ – посочва пред LiveScience Алън Кауфман, професор по клинична психология в Йейлския университет.

„Ако човек има резултат 126, може да се каже с 95% увереност, че неговият коефициент на интелигентност е някъде между 120 и 132“.

През 1904 г. френският психолог Алфред Бине съставя първия тест за интелигентност, за да отдели децата със забавено умствено развитие, така че да получат специално образование. След години питат Бине какво е интелигентност,  а той отговаря: „Това, което измерват моите тестове”.

Харвардският психолог Хауърд Гарднър е един от учените, които отричат IQ като универсален показател за човешките умствени способности. Неговата теория за множествената интелигентност включва осем различни типа – логико-математическа, лингвистична, музикална, визуално-пространствена, телесно-кинестетична, интерперсонална (междуличностна), интраперсонална (вътреличностна) и натуралистична, която е добавена по-късно. Ходете и мерете, ако имате желание.

Затова е по-лесно да се концентрираме върху това, което се измерва – коефициента на интелигентност (IQ, КИ).

Може ли коефициентът на интелигентност да бъде подобрен?

Може, заявява науката. Само преди няколко години той се разглеждаше като вродена даденост, която не може да бъде променена. Но множество съвременни изследвания опровергаха това твърдение.

Обучението оказва огромна роля върху резултатите, посочва Стефан Цеци, профосор по психология на развитието в Университета Корнел в САЩ. Той цитира изследване, при което учените са проследили промените в коефициента на интелигентност при младежи на възраст между 12 и 16 години. Те дават на младежите теста, проследяват заниманията им в следващите четири години, след което отново ги подлагат на тест.

Разликите са огромни – в някои от случаите - с цели 20 точки. И тези разлики не са случайни, а са проследени внимателно чрез структурни и функционални изследвания на мозъка. Промените са имали и физическо отражение – например, при младежите, при които се е подобрила езиковата интелигентност, се наблюдавали промени в онези зони на мозъка, които участват в речта.

Лондонските таксиметровите шофьори, чиито мозъци са сканирани преди и след дългите години шофиране в лабиринта от улици на големия град, са известен пример за невропластичност – начинът, по който мозъкът може да се тренира.

Психолозите говорят за два вида интелигентност – „флуидна“ и „кристална“.

„Кристалната“  интелигентност включва уменията, които притежаваме, и способността да използваме знанията и опита, складирани в дългосрочната ни памет, за да решим даден проблем. „Флуидната“ представлява способността ни да правим връзки между понятията и да преработваме нова информация, която не зависи от никакви предишни знания и опит. Именно този тип интелигентност дълго време се е смятал за неизменен.

Едно от изследванията, които доказват противното, е проведено от швейцарците Сузан Йеги и Мартин Бушкюл от Мичиганския университет в САЩ. Те установяват, че флуидната интелигентност може да бъде подобрена.

Изследователите събират четири групи доброволци и им подават слухови и визуални сигнали, които те трябва да обработват и запаметят. Тренировките се провеждат за половин час на интервали от няколко дни. Изследователите установяват, че флуидната интелигентност на доброволците се подобрява след всяка следваща сесия.

Високото IQ означава, че мозъкът е използван пълноценно и по подходящ начин, смятат специалистите от сайта IQ Test Experts. В него се посочват няколко различни упражнения, които подобряват работата на мозъка.

Ето какво можете да направите, за да повишите интелекта си:

Пишете. Изградете си навик редовно да записвате мислите си. Писането е една от най-добрите умствени тренировки – подобрява творческото мислене, логиката и концентрацията.

Четете и гледайте филми. Да, филми. Измислените светове на въображението помагат да си представите себе си в различни ситуации и отвлича в разнообразни посоки мислите, които иначе са насочени към основните ни нужди в днешния пазарен свят.

Сменяйте хобитата: включвайте се в нови дейности – това подобрява способността ви за учене. Важно е разбира се, да развиете интерес към всяко нещо, с което решите да се захванете, за да може мозъкът ви да е напълно въвлечен.

Решавайте задачи, играйте игри – игрите, които включват силен състезателен елемент и изискват стратегия са отличен начин за подобряване на логическите умения.

Сменяйте навиците: опитайте да си миете зъбите с другата ръка, минете по нов маршрут, разместете мебелите в стаята...

Опознайте други култури: Общуването с хора от други страни, континенти и религии е ценен обмен на културна информация, който разширява гледната ви точка към света и дава свежи перспективи.

Участвайте в дебати. Включвайте се в приятелски дебати, които обсъждат дадена тема, но недейте да спорите. Това ще ви помогне да изследвате собствените си мнения и да развиете мисловните си способности.

Преподавайте. Каквото и малка възможност да имате да преподадете някакво знание, или умение, което владеете, използвайте я. Когато обяснявате нещо, започвате да го разбирате по-добре.

„Съвременните проучвания показват, че минимум 52% от нашата интелигентност е базирана на средата, в която живеем“ – казва Франк Лоулис, автор на няколко книги за развитие на познавателните способности. „IQ тестовете измерват само това, на което сме били научени, и не са надежден показател за потенциала ни да учим от средата.”

„Ако се научите да дишате по-добре, резултатът ви може да скочи с 20 точки, казва Лоулис, който разработил специална система от дихателни техники за целта. Ето какво е неговото заключение, което сме цитирали и по-рано на страниците на Обекти:

„Няма значение дали IQ тестовете са надеждни при определяне на интелигентността – те са добро средство да се измери какво би могло да се постигне с по-добро дишане“.

Автор: Мая Лефтерова

Коментари