Човек си тръгва тогава, когато не се чувства уважаван, ценен и обичан.

Това няма нищо общо с неговите лични чувства на любов и привързаност. Унижението е много силен мотиватор за действие.

Когато не се чувствате добре в една връзка, няма оправдание пред съвестта, за да останете там. Освен леност на духа, липса на самоуважение и на достатъчно обич към самия себе си.

Човек си тръгва от една връзка (дори да обича), когато:

1. Партньорът постоянно го критикува.

Критиката може да бъде градивна, но не и когато е постоянна величина. Това означава, че по-скоро партньорът ни иска да смачка самочувствието ни, отколкото да ни помогне да станем по-добра версия на самите себе си.

2. Не може да разчита на човека до себе си.

Искаме да се получи, но не можем да разчитаме на човека до себе си – той е несериозен, сменя си мнението, не спазва обещанията си, забравя за дадената дума. Подобни качества могат да убият една връзка.

3. Прекалена ревност.

Ревността е признак на любов, но когато е в допустими граници. Когато те са преминати, ревността става нездравословна и погубва чувствата.

4. Изневяра.

Това е деликатна тема и не са редки случаите, когато двойката успява да преодолее нещо подобно и след това дори да се изгради по-силна. В повечето случаи обаче обидата е прекалено голяма. Това е лъжа, която трудно може да бъде простена. А и струва ли си?

5. Двамата имат различни планове за бъдещето.

Колкото и дълго да си затваряме очите за разминаванията с партньора си, времето си минава. В един момент става невъзможно да премълчаваме и да преглъщаме излъганите си очаквания. Ако например единият иска брак, а другият – не, ако единият иска деца, а другият – не, трябва много добре да помислим струва ли си да минава още време в една връзка, която очевидно няма бъдеще. Винаги ще има някакви разминавания между партньорите, които с времето се изглаждат, а хората се напасват един към друг и към навиците си, но когато става дума за основни решения, които движат общия път напред, нямаме право да правим компромиси с желанията и представите си за щастие.

Ако си затворим очите, просто отлагаме неизбежното.