4. Животът на кредит си има своя цена

Цената е прехвърлянето на днешните проблеми към бъдещето. Ако сега не може да си позволим да си купим автомобил и да платим цената в брой, защо си мислим, че през следващите няколко години финансовата ситуация ще се подобри значително? Много често не виждаме цялата картинка (или поне се правим, че не я виждаме) и си мислим, че този телефон на изплащане не струва 1,800 лева, а 12 месеца по само 219 лева. Всъщност, ние сме платили 828 лева лихва за една година (близо 50%), а смартфонът вече струва 900 лева. Така общата ни загуба е 1,728 лева.

Както всяко нещо, така и кредитът си има цена. Освен лихвата и всички такси около обслужването му, тя включва и онова чувство, че всичко може да си платим на малки месечни вноски. В един момент, ако загубим работата си или заплатата ни бъде намалена (имаше доста подобни случаи през 2020 година), ще трябва да платим цялата цена и то на момента.

5.  Отлагането на проблема няма да го реши

През годините много пъти съм се опитвал да реша веднъж завинаги проблема с кредитите, но на практика само го отлагах. Много често плащах само минималната изискуема сума по кредитните карти и така задълженията за лихви се трупаха. Като финансист напълно го осъзнавах, но си мислех, че двайсетина лева на месец не е чак такава голяма сума.

Ако имах някакви по-големи лични разходи за някакъв период, теглех нов кредит или удължавах срока на предишните, за да плащам по-ниска вноска. Разбира се, банкерите нямаха нищо против, защото колкото по-дълъг е срокът на изплащане, толкова и сумите за лихви са по-високи. Чак когато реших да изплатя всичките си задължения, разбрах, че проблемът е сериозен и ако го отлагам още, той ще стане още по-голям.

6. Всеки е в различна финансова ситуация

Когато попаднеш в среда на хора, които теглят кредити за почивки, телефони, ремонти и всякакви дреболии, си мислиш, че това е напълно естествено и няма смисъл да се спестява като може да имаш всичко сега, а бъдещото ти Аз да изплаща заемите. Разбрах по трудния начин, че всеки е в различна финансова ситуация и не е добре да се сравняваме с другите.

Когато един колега беше на прага да си загуби жилището, защото не можеше да плаща вноските по ипотечния си кредит, родителите му дадоха „заем“ (всички знаехме, че е подарък), за да се справи. За съжаление, аз нямаше на кого да разчитам и се радвам, че изплатих заемите си преди да стигна до ситуацията да не мога да ги плащам и някой частен съдебен изпълнител да ми описва имуществото и да ми запорират сметките.

7. Спокойствието и сигурността са много важни

Когато се бях „набълбукал“ с кредити се чувствах като в капан. Нямах свободата да напусна работа и правех много компромиси, за да не остана без доходи. Знаех, че не мога да си позволя и един месец без заплата, защото веднага ще получа обаждане от банката за дължимата месечна вноска. Външна всичко изглеждаше наред, но кредитите и спестените пари само за няколко седмици напред ме караха да се чувствам много често изнервен без основателна причина.

Сега кредитната свобода, аварийният фонд и инвестициите ми дават спокойствието, че мога да преодолея трудните моменти и ми позволяват да мисля първо за себе си и моето бъдеще, а не как ще си платя задълженията. Това чувство не може да се опише с думи, но си заслужава.

Това бяха моите 7 урока от 7 години живот без кредити. Всеки си има своите разбирания за живота и аз съм последния човек, който ще казва кой как да управлява личните си финанси. Само се надявам тази статия да ви накара да се замислите къде ще ви отведе пътят, който сте поели. Успех!

Стойне Василев за Мениджър Нюз