За родителя: Любов, страст, споделеност, заедно, деца, щастие, битие, конфликт, Аз!, раздяла.
За детето: Мама и тати, сигурност, щастие, игри, радост. Аз съм виновен! Без мен! Излизам! Празнота. Срив. Загуба. Не те виждам повече. Не те познавам. Защо?
Проблемите ни са всеки ден и всякакви - едни лесни за решаване, други трудни. Но един от най-трудните избори, които правим, е да напуснем човека, когото обичаме или бащата на детето ни. Често пъти, надявам се, това е един и същ човек!
Възможно ли е раздялата да стане без болка?
Лично аз не вярвам и не мисля, че това е възможно. Още повече да не се отрази върху детето, което остава с единия родител, когато двамата се разделят. В случая то е най-потърпевшо от случилото се.
Защо хората се разделят? Какво е нещото, което ги кара да се разделят и да оставят едно дете без семейство в пълния му смисъл на думата? Причините са толкова, колкото са и хората. От всекидневните малки скандали до грубите реплики, липсата на общи теми и интереси, незаинтересоваността и липсата на внимание, но, не на последно място, и неспособността за разбиране на другия.
Напоследък се забелязва липса на комуникация не само в разделените партньори, но и в обществото като цяло. Не се зачита мнението на другия. Аз-ът надделява!
Няма яснота дали така изглеждат нещата за повечето семейства. Някои запазват формални отношения "заради децата". Всеки сам за себе си е прав. Детската гледна точка обаче остава неясна - малките не са съдници, за да стават свидетели на жестоките скандали между най-близките им хора.
