Днес живеем в интересни времена. Хората са свободни да изразяват себе си (в повечето случаи и на повечето места), технологиите напредват страшно бързо, с което определят начина ни живот и правят тяхната употреба абсолютна необходимост. Някои индивиди се борят за демокрация, други я разбират като синоним на свободията. Всичко това предопределя за един нов модел на обществено поведение и разглеждане на индивида като част от едно такова общество. Изразяването на идеи, може да доведе до революции, бунтове или поне да създаде трусове и вълнения в подобно общество. Разпространението на новини със светлинна скорост (част от тях фалшиви или променени) и способността постоянно да сме в контакт едни с други, само затвърждава формирането на общности и поддържа живота в тях. 

Доколко зависи една общност от индивида и индивидуализма? 

Може ли обществото да се саморегулира? 

Какво е перфектното общество? 

Това са три интересни въпроса, които днес в бурните събития, съпътстващи нашето ежедневие, са особено актуални.

Синергията* - основната сила на обществото

Феноменът на синергията се характеризира с това, че общите усилия водят до по - голям резултат, отколкото индивидуалното такова. Разказът за синовете на Кубрат* и поговорки от типа на “Сговорна дружина планина повдига” неслучайно се предават толкова дълго през поколенията. 

Синергията не е нещо, свързано само с хората. Напротив, тя се наблюдава навсякъде в природата. Питали ли сте се как птиците успяват да прелетят толкова далече и защо винаги летят в ята ? Отговорът е, че по този начин преодоляват съпротивлението на въздуха. Ако птица лети сама, то тя надали ще прелети същата дължина, ако не е в ято. Групата от тези същества винаги заема аеродинамична форма, така че тези най - накрая не усещат почти никакво натоварване, за разлика от водачите. Когато тези водачи се изморят, следва смяна с отпочинали членове на формата. Така при постоянни смени, птиците запазват сили и летят надалеч. 

Снимка: Sergey Uryadnikov / Shutterstock

Подобна екипна работа се наблюдава при някои риби, които, плувайки самостоятелно, са беззащитни. Групирани по специален начин, те се съхраняват, създавайки впечатление, че всъщност са едно по - голямо животно. Ето колко е важна работата в екип.

Снимка: RaulRuiz / Shutterstock

Защо обаче на хората им е трудно да работят заедно ? Изначално хората са леки егоисти. Това ни е заложено още от еволюцията, където най - важното нещо е продължаването на рода и оцеляването на собствените гени. С други думи ние бихме направили повече за нас самите, да се защитим или устроим (както и за близките ни, с които споделяме общи гени), отколкото за останалите. Това чувство на егоизъм с течение на времето и на условията на живот е претърпяло промени, но все пак се е запазило и до днес, а при някои от нас то е много по - силно изразено. Затова не всеки е годен или се чувства достатъчно добре да се кооперира с другите. Замислете се колко сте готови да се раздадете в екип от непознати от една страна, и в семейна среда от друга.

Разликите в характерите също са определящ фактор за това дали си повече индивидуалист или си отдаден на синергията. Личностни характеристики, формирани от заобикалящата те среда, като гордост и инат играят важна роля при формирането на успешен колектив.

Саморегулацията - мит или реалност

Кой регулира един колектив или едно общество. За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме обществото като система. Тази система може да бъде йерархична, може да бъде и плоска. Разликата между двете е, че в едната има нива и формалност. Тези нива не бива да се смесват, защото това ще доведе до конфликт в йерархията и циклично прехвърляне на отговорност от едно ниво на друго, без ясно изразен край.

При плоската система няма нива, няма и конфликти. Там системата не се регулира от нещо конкретно, а реагира като един индивид на външни влияния. Най - често това става естествено и е ефективно, само когато всички членове се чувстват еднакво заплашени или засегнати от наложеното външно влияние. 

Ако се върнем на примера с птиците, ако една птица откаже да поеме отговорността си в ятото, тя бива отхвърлена от него, а сама няма как да оцелее. Същото важи и за всяка риба, участваща в група.

Естествените природни колективи обикновено са плоски със споделена отговорност, докато изкуствено създадените екипи от хората най - често имат определена йерархия, дори и формалността в екипите да не е стриктна. Йерархични са защото при изкуствено създадена система, трудно ще се създаде еднакво отношение на принадлежност към колектива на всеки индивид, както и трудно ще се пресъздаде онова общо чувство, което обединява всички към една обща цел. За това трябва да има някой на по - високо ниво, да взима по - важните решения, иначе се създава групова безотговорност (справка множество модерни фирмени структури).

Едно интересно изключение е управляването на дадена държава след избори. Това е прекрасен пример за смесване на нивата и води до постоянно недоволство и от двете страни. Народът, избрал своите управляващи, смята че е суверен, след като те работят за него, докато политиците реално се чувстват... управляващи. Налагането на подобни термини, създава това усещане за преплитане на нивата. Реално политиците са просто работници с определена длъжностна характеристика и не управляват, а взимат решения, спрямо правата, които са им дадени. 

Шамарът на Гаус за перфектните общества

Еволюцията е процес, при който се наблюдават промени през поколенията на генетично ниво. Тези с положително влияние биват запазени и подсилени, а негативните отстранявани. Ние рядко обръщаме внимание на негативните, просто защото не носят стойност, но реално са много повече (иначе еволюцията щеше да е доста по - бърза).

Обществото е подобно нещо. Съвкупност от индивиди, добри и подходящи за дадено общество, и такива, на които мястото там изглежда неподходящо. Може ли обществото да еволюира и да отстрани проблемните индивиди ? Ще отговоря с контра въпрос - еволюцията успяла ли е да се научи да премахва негативните промени. И двете са въпрос на шанс и статистическа вероятност. На теория има вероятност всички промени да са положителни, или всички членове на обществото да са подходящи, но на практика, колкото по - голямо е то, толкова по - трудно ще се случи. 

Ако вземем един футболен отбор, то за определени поколения, можем да кажем, че ще му донесат големи успехи и ще доминират. По - вероятно е обаче в повечето време отборът да редува успехи и поражения, защото това показва статистиката.

Всичко изброено е въз основа на Гаусовото статистическо разпределение*, където всичко е в златната среда. 

Затова не очаквайте перфектно общество. Знайте, че винаги ще има камък, който не си пасва на мястото. Понякога това може да сте дори вие. Тогава ви е време за промяна. Било то личностна или обществена.

Автор: Иван Григоров

Синергия Гаусово разпределение

Заветът на хан Кубрат

Източници: Наука в душата от Ричард Докинс