Има нещо загадъчно и хипнотизиращо в антикварните книжарници и библиотеки.

Може би този ефект се създава от старите книги, чийто мирис ни пренася в детството. А може би, това е дълбока духовна връзка, която е трудно да се обясни. Но всеки път, когато отиваш в библиотеката, можеш да почувстваш мъдростта, творчеството и вдъхновението, които са скрити сред страниците на всички тези книги.

Недалеч от дома ми имаше библиотека, в която можех да пропадам с часове. Харесваше ми да избера няколко книги и да отида в парка, където можех да легна спокойно под едно огромно разклонено дърво и спокойно да чета дотогава, докато не ме заболи гърба.

И в този парк аз всеки ден се срещах с един старец, който медитираше под същото дърво.

Той беше интересен мъж, който винаги се усмихваше странно, подобно на току-що облажил се котарак. Неговото изражение говореше, че той е удовлетворен от живота. Енергията на стареца буквално се излъчваше някъде от вътрешността му, затова той ме възхищаваше със своята безметежност. Веднъж го заговорих:

- Здравейте, вие будист ли сте?

- Да.

- В какво вярвате?

- В Бога.

- В кой Бог?

Стори ми се, че той специално забави отговора си, за да ми обърне внимание на острия си поглед.

- Не знам… А колко Бога има?

- Ами… има само един Бог.

- В такъв случай не е ли очевиден отговорът на вашия въпрос?

- Не, не съвсем. В света има няколко хиляди различни религии. И всяка от тях предполага вяра в един истински Бог. Така че кой от всички е истинския?

- Млади човече, имате ли майка?

- Разбира се, имам майка. Нима отговорът на въпроса ви не е очевиден?

- Не, не съвсем. Има милиони майки. Как мога да разбера коя от тях е вашата истинска майка?

Разбрах, че този старец е свикнал да отговаря малко дръзко. Наложи ми се минута да помълча, за да помисля. Къде е уловката? Ами ще трябва да продължим диалога и да видим докъде ще ни доведе той.

- Много просто. Моята майка е моята майка. Тя ме е родила.

- Тогава как разбираш кой е твоя баща?

И изведнъж ме осени странно усещане, сякаш аха-аха да се добера до истината и да разбера нещо, което не разбирах по-рано. Опитах се да се концентрирам, заставяйки мозъка си да работи на максимум.

- Вие мислите, че можете да си изберете Бог така както се избират ботуши? Сякаш ако направите правилен избор, ще попаднете в рая, а ако не, то ще отидете направо в ада. Не е така, защото няма никакъв избор. Бог няма нито в една религия, раса и още повече в човека. Ние сме у Бога: християни, будисти, мюсюлмани и дори тези, които не вярват в него. Ние не създаваме Бога, защото Бог е създал нас. Ние не избираме Бога, защото Бог е избрал нас.

Е, няма как, наложи ми се да призная. Никога не съм мислил за това по-рано.  И избор наистина нямаме. Моят баща ще си остане същия, както и Бог. И не мога да променя това, дори и да исках. И това действително ме порази. Но аз имах още един въпрос:

- Тогава как да се отнасяме към Бог?

- А как се отнасяте към майка си?

- Обичам я повече от всичко на света.

- Е, ако това е достатъчно на вашата майка, тогава и бащата ще бъде доволен.

- Но това съвсем не е едно и също. Какво трябва да мислим за Бог и как да вярваме в него?

- Абсолютно не е важно как вярвате в Бога и какво мислите за него. Важно е само как той мисли за вас. Въпросът не е в това вярвате ли в Бога. Въпросът е Бог вярва ли във вас?

Не мога да кажа, че разбрах всичко изведнъж. Не знаех какво да отговоря на стареца. Струваше ми се, че съм някакъв студент на лекции, който така и не може да усвои новия материал.

Заболя ме главата, а сърцето странно заби. Станах и си тръгнах.

Този мъничък старец току-що разруши всичките ми убеждения само за пет минути. Нужна ми беше почивка.

Бързо дойдох на себе си и на следващия ден се върнах при своя новоизлюпен учител, въоръжен с още повече въпроси, с желанието да отстоявам всеки свой аргумент, започвайки с философия и завършвайки с политика. Но трудно беше да го победиш в спор.

Няколко пъти го сварвах в медитация. Не го прекъсвах. Проявявайки уважение, тихичко заставах редом до него и се правех, че също медитирам със затворени очи, нетърпеливо очаквайки началото на новия диалог.

В един от тези дни, седейки до него и „медитирайки“, ми се удаде да се отпусна и позволих на ума си да плува по течението. В един от тези моменти ми се откри божествено откровение.

Бях в шок, тялото ми потръпна и мисля, че дори изкрещях. Това ме изведе от медитация.

Стоях като вкопан и го гледах. Неочаквано за мен, по бузите ми се затърколиха сълзи. А старецът просто се усмихна. Ние се разбрахме един друг без думи.

След толкова време и толкова пътешествия аз току-що открих Бог. Той не се крие в църквата, не е в Библията, а тук – право в сърцето ни. Оказва се, че той винаги е бил там. Просто трябва само да кажем:

- Здравей, Бог!

По материали от: buddhaofhollywood.blogspot.com

Превод Таня Темелкова / My-spirala.net