Мъдростта на Япония в 25 цитата - така, както ни я разказа Джеймс Клавел

09 февруари 2019 г., 15:33
6960

 lkunl/Shutterstock

Великолепният роман на Джеймс Клавел „Шогун" е не просто исторически роман, който ни описва средновековна Япония. Той е един пленяващ и силен разказ за японската култура, традиции, ценности, философия... за цялата магия на Япония.

Една книга, която се чете на един дъх и в същото време на малки глътки. И която задължително прочиташ още веднъж.

Подбрахме няколко цитата, с които големият писател Джеймс Клавел ни разказва за мъдростта и магията на Япония.

Та не е ли човекът като цветен листец, носен от вятъра, а вечни са само планините, морето, звездите и тази Божествена страна.

Кармата е само началото на познанието. После идва търпението. Търпението е много важно качество. Търпението означава да се въздържаш при седем чувства: ненавист, любов, радост, безпокойство, гняв, огорчение и страх. Ако не давате воля на тези седем чувства, вие сте търпеливи, и тогава скоро ще проумеете естеството на нещата и ще бъдете в хармония с вечността.

Готви се за най-доброто, но не се бой от най-лошото.

Мъдростта и сполуката са нищо, ако човек не разполага с необходимите средства, за да изпълни плана си.

Победителят никога не се смята за предател.

Оставете Божиите работи Бог да ги решава. Всичко е карма. Днес сте тук и по никакъв начин не можете да промените това. Днес сте жив, почитан и ощастливен с богатство. Погледнете този залез - не е ли красив? Той съществува. А утрешният ден не съществува. Има само сега. Моля ви, погледнете. Толкова е красив и никога няма да се повтори, никога - този залез е единствен, за всички времена. Отдайте му се, слейте се с природата и не мислете за карма - вашата, моята или на селото.

Колко красив е животът и колко е тъжен! Колко е мимолетен, без минало и без бъдеще, само безкрайно сега.

Обикновено и лошите хора имат своите добри страни, както добрите понякога крият зло. Трябва да насърчиш доброто и да се отървеш от злото, без да жертваш положителното в човека. В моите владения нищо не изхвърлям с лека ръка на боклука.

Само ако живееш на ръба на смъртта, можеш да осъзнаеш неописуемото удоволствие от живота.

Врагът ви никога не е толкова вежлив, както когато планира или вече е планирал убийството ви.

Да мислиш за лошото е по-лесно от всичко.

Времето няма единична мярка, то може да е скреж или мълния, или сълза, или обсада, или буря, или залез, или дори като скала.

Първото проявление на съвършенството е абсолютната чистота.

Това е японска поговорка, която гласи: „Съдбата си е съдба, а животът е само илюзия".

Спокойният сън може да даде отговор и на най-заплетената загадка, а ако не - какво значение има тогава? Нима животът не е само капчица роса?

Всяка година в тази Божествена земя имаме трусове и пожари. Големи вълни и чудовищни бури - тайфуни. Природата е доста сурова към нас. Може би затова така обичаме живота. Както виждате, нямаме друг изход. Смъртта е неотделима част от нашето море и земя. Знайте, Анджин-сан, че това е земя на сълзите и нашето наследство е смъртта.

Японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговорка — че човек имал едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето — истинско, тайно, за което не знае, никой освен самия него, скрито господ знае къде.

Търпението е важно за мъжа, и от жизнено значение за водача.

Има моменти, когато се нуждаем от пресметливия, порочен, хитър и практичен ум на жената. Всъщност вие сте много по-умни от нас мъжете, нали?

Мъжете изпитват необходимост да споделят с някого тайните си. Това именно ги прави тъй различни от нас, докато ние, жените, разкриваме тайните си само за да извлечем някаква изгода. Мъжете трябва да споделят с някого тайните си. Затова ние всъщност ги превъзхождаме и те винаги ще бъдат в наша власт.

Ах, тези мъже и жени! Толкова са прозрачни. Особено мъжете. Същински деца. Суетни, капризни, непослушни, сприхави, податливи, ужасни — много рядко чудесни, но затова пък какво ли би представлявал този тъй тъжен свят без тяхната детинска наивност, изкупваща всичките им недостатъци и която наричат как ли не, но всъщност си остава точно това — наивност. Гьоко се подсмихна и за хиляден път си зададе въпроса: какво щяхме да правим на този свят, ако не бяха мъжете?

Как може един мъж да се сърди дълго време на жена, ако тя открито признае грешката си и признае, че той е прав?

Мъжете са толкова глупави, толкова не са наблюдателни. Няма да забележат и най-очевидното за всяка жена.

Наш обичай е да опростяваме нещата. Възхищаваме се от простотата и затова и мъжете, и жените могат да приемат правенето на любов за това, което е: важна страна от живота, без съмнение, но между мъжа и жената има други, много по-важни неща. Например смиреност, уважение, дълг. Дори тази ваша „любов".

Колко е учудващо, че дори и най-хитрите и лукавите често виждат само онова, което им се иска да видят и понякога не забелязват очевидното. Или пренебрегват действителността, защото не могат да прозрат през нея. А когато собственият им свят рухне в краката им, или пък животът ги отритне безмилостно, те започват да си скубят косите и да оплакват злощастната си карма, да обвиняват боговете, злата си участ, своите съпрузи – всичко и всеки, но само не и себе си.

Източник: Gnezdoto.net

Ключови думи:
Коментари