Всяка година в тази Божествена земя имаме трусове и пожари. Големи вълни и чудовищни бури - тайфуни. Природата е доста сурова към нас. Може би затова така обичаме живота. Както виждате, нямаме друг изход. Смъртта е неотделима част от нашето море и земя. Знайте, Анджин-сан, че това е земя на сълзите и нашето наследство е смъртта.
Японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговорка — че човек имал едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето — истинско, тайно, за което не знае, никой освен самия него, скрито господ знае къде.
Търпението е важно за мъжа, и от жизнено значение за водача.
Има моменти, когато се нуждаем от пресметливия, порочен, хитър и практичен ум на жената. Всъщност вие сте много по-умни от нас мъжете, нали?
Мъжете изпитват необходимост да споделят с някого тайните си. Това именно ги прави тъй различни от нас, докато ние, жените, разкриваме тайните си само за да извлечем някаква изгода. Мъжете трябва да споделят с някого тайните си. Затова ние всъщност ги превъзхождаме и те винаги ще бъдат в наша власт.
Ах, тези мъже и жени! Толкова са прозрачни. Особено мъжете. Същински деца. Суетни, капризни, непослушни, сприхави, податливи, ужасни — много рядко чудесни, но затова пък какво ли би представлявал този тъй тъжен свят без тяхната детинска наивност, изкупваща всичките им недостатъци и която наричат как ли не, но всъщност си остава точно това — наивност. Гьоко се подсмихна и за хиляден път си зададе въпроса: какво щяхме да правим на този свят, ако не бяха мъжете?
Как може един мъж да се сърди дълго време на жена, ако тя открито признае грешката си и признае, че той е прав?
Мъжете са толкова глупави, толкова не са наблюдателни. Няма да забележат и най-очевидното за всяка жена.
Наш обичай е да опростяваме нещата. Възхищаваме се от простотата и затова и мъжете, и жените могат да приемат правенето на любов за това, което е: важна страна от живота, без съмнение, но между мъжа и жената има други, много по-важни неща. Например смиреност, уважение, дълг. Дори тази ваша „любов".
Колко е учудващо, че дори и най-хитрите и лукавите често виждат само онова, което им се иска да видят и понякога не забелязват очевидното. Или пренебрегват действителността, защото не могат да прозрат през нея. А когато собственият им свят рухне в краката им, или пък животът ги отритне безмилостно, те започват да си скубят косите и да оплакват злощастната си карма, да обвиняват боговете, злата си участ, своите съпрузи – всичко и всеки, но само не и себе си.
Източник: Gnezdoto.net
