Разказахме ви вече за това как учениците в края на учебния ден заедно със своите учители почистват своето училище.
Сега е време да ви разкажем и за друга любопитна традиция – по почистването на стадионите. Да, почистването на стадионите от японските фенове е утвърдена традиция, която е пряко продължение на училищния навик „О-соджи“ (O-soji), за който споменахме.
За японците това не е извънредно събитие, а нещо съвсем естествено, което те описват с думата „атаримае“ (atarimae) — нещо обичайно и логично – един вид отблагодаряваш се за мястото, което си ползвал, и искаш да го оставиш така, както си го намерил.
Как и кога започва всичко?
Макар навикът да е дълбоко вкоренен в културата им, светът го забелязва масово по време на световните първенства по футбол.
Традицията на международната сцена датира още от Световното първенство във Франция през 1998 г. Първоначално японските фенове носели големи сини найлонови торби (в цвета на националния отбор), за да ги размахват като знамена по време на мача. След края на срещата обаче те започнали да ги използват по предназначение — за събиране на боклука.
Японците почистват независимо от резултата — правели са го както след велики победи (над Германия през 2022 г.), така и след болезнени загуби (от Белгия през 2018 г.). Точно така – не чупят, не хвърлят и не рушат като израз на радост или гняв, а чистят. За японските фенове това поведение се основава на няколко ключови концепции:
1. Уважение към домакина.
Те вярват, че трябва да оставят мястото по-чисто, отколкото са го намерили.
2. Лична отговорност.
В Япония не се разчита на армия от чистачи; всеки сам отговаря за пространството, което е използвал.
3. Премахване на „кегаре“ (нечистота).
В Шинтоизма чистотата е свързана с духовната чистота. Почистването е вид ритуал за пречистване на средата и на себе си.
Любопитен факт
През последните години японските фенове са забелязвани да почистват трибуните дори на мачове, в които техният отбор изобщо не участва (например на откриването на Световното в Катар между Катар и Еквадор), което доказва, че това е въпрос на вътрешна дисциплина е на цялостно отношение към света, другите и самите себе си.
