Малките неща, които дразнят големите лидери

20 март 2018 г., 10:48
856

PKpix / Shutterstock 

Всеки човек намира нещо, което го дразни. Най-добрите лидери също не са изключение. (Не може да търпите хора, които звучно дъвчат дъвка? И Опра не ги понася.)

Сайтът Business Insider прави списък с 14 влиятелни лидери и нещата, които ги дразнят.

Ето ги и тях:

1. Президентът Обама не обича недовършени идеи

Президентът очаква от служителите си да са подготвени. Както казва един от старши сътрудниците: „Ако хората не са подготвени, ако идеите са наполовина свършени, той се ядосва, защото би могъл да оползотвори времето си по-добре.”

Според друг съветник, Обама не харесва, когато хората вземат думата и пречат на другите да се изкажат, както и ако се опитват да контролират времето му.

„Ако почнете да му обяснявате къде да отиде, как да стигне и куп подробности, той направо полудява.”

2. Ариана Хъфингтън не харесва хора, които се хвалят колко са заети

В интервю за ABC News, президентът и главен редактор на Huffington Post Media Group , казва, че това, което най-много я дразни са „хора, които се гордеят че работят 24/7.” Това не е изненадващо, защото Хъфингтън е защитник на доброто наспиване, което е несъвместимо с денонощната работа.

Тя си припомня: „Наскоро бях на вечеря с един мъж, който не спираше да се хвали, че е спал само четири часа миналата нощ. Не го казах на глас, но си помислих, че ако беше спал пет часа, вечерята щеше да е много по-интересна.”

3. Джейми Даймън не харесва предателството между колеги

Няколко неща в управлението са дразнещи за главния изпълнителен директор на банката JP Morgan Chase.

Той желае хората да се чувстват свободни да говорят за всичко по време на събранията, но мрази, когато отиват да говорят индивидуално с него. Тайното обсъждане на проблеми, които е можело да обсъдят публично, уронва очакванията за прозрачност и здравословен дебат.

Другото нещо, което го тормози, са служители, които се държат като предатели и съдници на своите колеги.

4. Марк Кюбан не приема мързела

Предприемачът и собственик на баскетболния отбор Dallas Mavericks, Марк Кюбан, не приема мързел нито в спорта, нито в риалити формата Shark Tank.

Той се оплакал, че малко хора „всъщност си подготвят домашното” и че хората в спорта имат склонност „да правят нещата така, както винаги са се правели, защото така са ги научили или някой „експерт” така е казал.”

5. Мариса Майер мечтае за по-топло приемане на жените в технологичната индустрия

Майер - главен изпълнителен директор на Yahoo, е изразявала притесненията си относно участието на жените в компютърната наука. Въпреки това, на няколко пъти е казвала, че не я притеснява да бъде единствената жена на работното място и че според нея не съществува неравенство на половете в технологичната индустрия.

“Искам да видя, че индустрията е по-отворена и насърчава жените да допринасят за софтуера,” казва тя през 2010.

6. Шерил Сандбърг не харесва пожертването на кариератата, заради децата

Главният оперативен директор на Facebook, Сандбърг, също е загрижена за мястото на жените на работното място. На събитие за промоция на книгата си, тя казва, че се дразни, когато жените се отказват от възможностите, защото се тревожат как ще създадат семейство по-късно.   

„Ако искате да останете в работната сила, то натиснете газта и търсете възможностите до момента, в който наистина имате дете. Това може да ви издейства повишение, където ще имате повече контрол върху графика си, а не по-малко.”

7. Дан Лоаб мрази непотизма

Основателят на хедж фонда Third Point, бързо критикува компании, в които се назначават роднини. Веднъж, когато открил, че компания, в която е инвестирал, е наела дъщерята и съпруга на главния изпълнителен директор, Лоаб се обадил на съпруга и после разкрил разговора им в язвително писмо: „Не съм сигурен дали връзката с тъста му или заплатата от 238, 776 долара му дават възможност да играе голф в работно време.”

8. Стив Джобс мразел хората да копират идеите му

Покойният новатор и главен изпълнителен директор на Apple, не само не харесвал, но и много мразел Android. Това твърди Фред Вогелщайн в книгата си Dogfight.

Говори се, че Джобс казал пред приятели, че тогавашният шеф на Apple, Анди Рубин, е „голям, арогантен тъпак.” Гневът му бил заради усещането, че Google просто копира идеите и дизайна на Apple. Според Вогелщайн, Джобс бил наясно защо се дразни. Предполага се, че е казал: „Всичко е копие на това, което ние правим.”

9. Опра Уинфри се дразни, когато хората дъвчат дъвка

Медийният магнат казва: „Мразя да дъвча дъвка. Става ми лошо само като си помисля. Най-лошото е, че хората дъвчат звучно, пукат балончета или я вадят от устата си.”

За щастие на бъдещите сътрудници на Опра, тази привичка лесно може да бъде избегната. Със сигурност, в повечето професионални среди не се препоръчва дъвченето на дъвка.

10. Лари Пейдж не понася хроничната негативност

Едно от нещата, които дразнят главния изпълнителен директор на Google, Лари Пейдж, е  негативното представяне на компанията в медиите.

През 2013 Пейдж казва: „Във всичко написано, което чета за Google, все сме срещу някоя друга компания. Това не ми е много интересно...Не постигаме прогрес като сме негативни.”

11. Антонин Скалия се смущава от лошия език

Съдията от Върховния съд не търпи псуването. В интервю, той казва: „Едно от нещата, които най-много ме огорчават в днешното общество е липсата на маниери.”

Скалия казва, че не може да гледа филм или програма по телевизията без „постоянната употребата на вулгарен език”, дори и от дамите.

12. Всезнайковците дразнят Барбара Коркоран

Магнатът на недвижими имоти и инвеститор на Shark Tank, няма търпимост към това, което нарича „претенциозно разговаряне”. Какво представлява това? Според Коркоран: „Когато някой завърши правилното училище, знае жаргона, има перфектни бизнес планове и говори така, че нямам идея какво казва.” 

Тя се дразни от тази фалшива увереност и добавя: „В истинския живот нищо не се случва така, както сте го планирали.”

13. Джеф Безос не може да търпи колективното мислене

Основателят на Amazon мисли, че твърде многото съгласие не е полезно и че спорът, а не консенсусът е пътят към успеха.

Така създава и известното „правило на двете пици”, според което един екип трябва да е толкова голям, че да може да се наяде с две големи пици. Поддържайки малки групи от 5 до 7 служители, Безос създава среда, в която „независимите идеи преобладават над колективното мислене.”

Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.

Ключови думи:
Коментари