Ако четете за прозяване, ще се прозеете.
Максим Горки е можел да чете със скорост 4000 думи в минута.
Съвременните проучвания показват, че оптималната възраст едно дете да се научи да чете е между 4 и 6 години. След тази възраст става много по-трудно.
Средностатистическият клиент на книжарница разглежда предната корица 8 секунди, а задната – 15 секунди.
68% от всички продадени книги са купени от жени.
Томас Едисон четял едновременно два-три реда, като запомнял цели страници, благодарение на максималното си съсредоточаване.
Терминът „книжен червей” произлиза от малки насекоми, които се хранят с книжното лепило.
При бързото четене очите се уморяват по-малко, отколкото при бавното.
95% от хората четат много бавно – 180-220 думи в минута (1 страница за 1,5-2 минути).
Наполеон четял със скорост 2000 думи в минута.
Нивото на възприемане при традиционното четене е 60%, а при бързото – 80%.
Балзак е прочитал роман от 200 страници за половин час.
Сталин е четял с молив в ръка, водейки си бележки по полетата и подчертавайки цели абзаци. Така той е изучавал по няколко книги на ден, а дневната му норма е била 500 страници.
Хитлер е обожавал да чете. В библиотеката си е имал само политическа и научно-техническа литература.
Ленин е имал феноменална памет. Можел е да запомни съдържанието на прочетенето на почти 100 процента, при това на няколко езика.
Джон Кенеди е усъвършенствал постоянно техниките си за четене и е достигнал до 1000 думи в минута.
Средностатистическият випускник, завършващ колеж, чете за цял живот само 5 книги!
За 1 час очите на четящия са фиксирани в текста 57 минути, тоест намират се в относителен покой.
При четенето очите на четящия, следящи различни букви, предават различни изображения, а мозъкът ги обединява в една картина.
При четене очите на човек изглеждат в различни посоки.
Очите на човек със средни читателски навици се спират на един книжен ред 12-16 пъти, а на бързо четящия – 2-4 пъти.
На четящия човек не му е нужна висококалорийна храна, за да се справи с тегобата на скучния живот. Четящите хора са много по-малко податливи на свръхтегло.
При бавно четене се случват 0,5 – 0,7 неоправдани връщания към прочетеното на един ред. При учениците те са 20, а при студентите – 15.
