Четенето на класически произведения развива мозъчния потенциал. Това установява изследване на психолози от Ливърпулския университет.
Изводите от него са, че творбите на Шекспир, Уилям Уърсуърт, Т. С. Елиът и други образци на класическата английска литература подобряват умствените способности и способността за саморефлексия.
С помощта на скенери учените наблюдавали мозъчната активност на доброволци, докато те четат избрани произведения на класическата поезия и проза.
След това дали на участниците „преводи“ на същите творби. Резултатите от скенера показали, че по-трудните оригинали задействат далеч по-силна електрическа активност в мозъка в сравнение с опростените версии.
Учените имали възможност да наблюдават мозъчната активност в отговор на всяка отделна дума и записали „просветвания“, когато читателите срещали необичайни думи, изненадващи фрази и изречения с по-сложна структура. Тези покачвания в активността се задържали, давайки възможност човек да продължи да чете с повишена способност за обработване на информацията.
Изследването също така демонстрира, че четенето на поезия увеличава активността в дясното мозъчно полукълбо, която е свързана с автобиографичната памет и способността на човек да си припомни и да преоцени личните си преживявания в светлината на прочетеното. За учените това означава, че класическите творби са по-полезни от книгите за самоусъвършестване.
Източник: telegraph.co.uk
