Трябва ли топ мениджърът да е божество за своите подчинени? Смисълът на въпроса е прост – на какво се основава правото на едни хора да ръководят други? Ако да, какви привилегии и задължения дава това право на този, който го има?
Има две школи – че идеята за подчинение в бизнеса е остаряла и че лидерство без подчинение е невъзможно.
Удивително е, че повечето хора възприемат доминиращата роля на лидера във всяка социална система като естествено явление. Това е религиозна догма, вкоренена в традициите и културата. Представата за шефа-божество обаче е опасна за компанията.
Шефът знае всичко?
Разбира се, че не. Повечето мениджъри си признават, че често им се налага да се борят със съмнения и със свито сърце да посочват пътя, защото това е тяхно задължение. Истинските лидери не скриват това и без притеснение търсят съвети от колегите. В крайна сметка шефът взема решението, но колегите знаят, че това не е „откровение свише”, а резултат от аргументирано обсъждане и обмисляне.
Съвет: понякога е полезно да се показва незнание, за да се учат служителите да определят проблемите и да търсят пътища за решението им. Това помага за професионалното им израстване и укрепва корпоративния дух.
Шефът – представител на върховна власт?
В определен смисъл е така, но лидерът не е длъжен да прилича на свещенослужител, който играе посредник между някаква „висша сила” и нейните последователи. В компанията няма висша сила, а цели, изпълнението на които е делегирано на мениджъра. За да осъществява своите пълномощия, той се нуждае от помощта на останалите служители. Всичко останало е ролева игра.
Символите на властта, демонстрацията на превъзходство, използването на заплахи, злоупотребата с доверие – това са признаци на желанието на началника да укрепи властовите си позиции и да удовлетвори самолюбието си. Този подход се отразява отрицателно върху работата, защото намалява продуктивността на колективните усилия за постигане на успех.
Шефът в ролята на всевластен бог?
Има ли право мениджърът на морализаторски тон? Разбира се, че не. Но някои имат навика да насаждат чувство за вина и така самите те да изпитват чувство за превъзходство. Това е неприемливо.
Мениджърът е длъжен да оценява ефективността на работата на колектива - това му влиза в задълженията. Оценката, направена открито и конструктивно, няма нищо общо с моразиторстването. Тя трябва да е базирана на категориите „качествено” и „некачествено”.
Съвет: винаги когато оценявате работата на служителите, трябва да преизвикате обективен обмен на мнения като двама партньори, заинтересовани от повишението на ефективността на работата. Това е двустранен процес, общо дело.
