Съпротива на шефа е недопустима?
Мениджърът не е светец, обгърнат от чудотворен ореол, който го защитава от критика. Ако иска към себе си такова „уважение”, всъщност – покорност, това може да свърши зле. Лидер, който се поставя над критиката, губи способността да оценява реалистично своята работа. Хората се боят да изказват мнението си. Мениджърът се лишава от обратна връзка и ответна реакция, комуникацията се нарушава.
В същото време критиката и откровеният диалог не дават право на неуважение. Може да се изказва категорично несъгласие, възможни са бурни дискусии, но лични оскърбления са недопустими.
Съвет: съществуват убедителни доказателства, че съпротивата на традициите и стандартите са полезни за развитието на всяка компания. Противоречията и сблъсъкът на мнения създават условия за иновативни решения.
Хората са длъжни да вярват в шефа си?
Вярата е противопоставяне на реалните доказателства. Понятието вяра се отнася към трансцедентната същност и непознаваемото. И никак не подхожда в бизнеса.
Служителите не бива да вярват сляпо на шефа и безкритично да му се подчиняват. В най-добрия случай трябва да имат доверие. Доверието се основава на потвърдени предположения. То всекидневно се подлага на проверка в делата и го има дотогава, докато оправдава очакванията.
Опасно е, когато мениджърът очаква от своите сътрудници безусловна вяра и подчинение. Или обратното - когато самите служители, изоставили здравия разум, го следват заради едната вяра.
Съвет: добрите лидери са зантересовини от критика. Някои даже молят колегите си да поставят под съмнение правилността на най-важните им идеи и решения. Това не е трудно, ако следваме съвета на Бил Гейтс : „Вземайте на работа тези, които са по-добри от вас самите”.
Шефът трябва да се обича?
Мениджърите не могат да искат любов – даже само заради това, че да се обича по заповед е невъзможно. Човек обича или не обича в зависимост от това дали другият способства за неговото щастие и благоденствие. По правило за такива чувства няма място в компанията. Любовта в най-добрия случай е заменена с лоялност. Ако лидерът заслужава, не пречи да имаме добро отношение към него. Но това не е задължение или някаква форма на любов, за каквато се говори в божите заповеди.
Бой се от гнева на своя шеф?
Страхът е полезна емоционална реакция на човека, защото сигнализира за опасност и позволява свеовременно да се вземат защитни мерки. Но да се опасяваш не означава да си уплашен от ответна реакция от шефа. Опасението трябва да се разбира като доброволно приет стимул да се работи по-добре, за да се избегне критика от мениджъра.
Ролята не лидера не е да налага наказания за направени грешки и да плаши хората. Лидерът трябва да помага на служителите да повишават увереността в собствените си сили, а не да понижава тяхната самооценка. Мениджърът е длъжен да осигурява конструктивна обратна връзка, помагаща да се разбере защо нужният резултат не е постигнат и как да се повиши ефективността на работата.
Съвет: с обвинения не се помага. Находчивият лидер е способен спокойно да посреща грешките, да определя причините за тях и да извлича полза.
Заключение: Божието – Богу, кесаревото - кесарю
Историята е пълна с лидери, които са се взели за богове. На всички е известно как свършва това.
Компанията става толкова по-силна и ефективна, колкото повече работата в нея е основана на взаимно уважение и сътрудничество. Ако нещо може да бъде признато за свещено, това не е лидерът, а целта. Но и тя може да бъде преразгледана, ако престане да съответства на бързо променящите се условия в бизнеса.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
