Димитър Мишев: Космическият академик на България
Пионерните изследвания, с които акад. Мишев се занимаваше, му отваряха вратите на научните лаборатории по целия свят - от Япония до САЩ. Той бе член на три международни академии и на множество водещи международни научни организации.
Автор на над 400 научни публикации, на 40 книги и на 66 изобретения и патенти.
Единственият учен, вписан три пъти в Златната книга на изобретателите в България.
Когато един учен никога не изтъква себе си, когато винаги говори за колектива си и казва "ние" вместо "аз", когато е пословично етичен, той е голям. Отворете две от книгите му - те са уникални: "Телевизията в България" и "Космическите изследвания в България" (издадена след неговата кончина). Това са документални повести, включващи стотици записки и документи, факти и деликатни коментари, събирани от акад. Мишев прецизно в течение на години, ден след ден. Историята на българската телевизия и на българското присъствие в Космоса, история на върхови научни постижения в битието на страната ни. На фона и на научните му занимания човек си задава въпроса възможно ли е в онези денонощия, които му бяха отпуснати от съдбата, да се вмести толкова много съзидание, труд и постижения!
Ако в нашето съвремие все още има енциклопедисти,
акад. Мишев е един от тях. Той обичаше България и познаваше историята и културата й, както малцина ги познават.
Казват, че Димитър Мишев е най-добрият музикант сред учените. В родния Ловеч е учил в класната стая, където Панайот Пипков е композирал химна "Върви, народе възродени" и вероятно е закърмен с музиката.
От трети клас е свирел на цигулка,
като студент се прехранвал с нея вечер със стари градски песни и оперни увертюри в ресторантски оркестър, слушал е лекции на Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. А преподавателят по рисуване пък искал да го прави художник. Но той станал радиоинженер. Инженер, който до последния си ден в свободна минута вадеше невероятната си колекция от грамофонни плочи и за отмора слушаше Паганини, Бетовен, Вивалди. А на първи януари всяка година си имаше желязна традиция - задължително слушаше новогодишния концерт на Виенската филхармония. Щраус.
До началото на 2012 г.
Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН носеше името "Акад. Димитър Мишев". Името на "космическия академик", който мечтаеше "един ден на науката у нас и на тези, които се занимават с нея, да бъде отделяно необходимото внимание, стимулиране и финансиране". Уви, мечтата се оказа по-недостижима от далечния Космос.