Ситуация, която често се случва, особено в училище: формират се малки групи и някои деца остават извън тях, което ги кара да се чувстват отритнати, пренебрегнати, практически изключени от игрите и от общуването със съучениците си.
Има ли конкретна причина това да се случва и как родителите могат да се справят в тази ситуация?
Защо се случва
В класната стая, на детската площадка, дори в детската градина децата имат чудесни възможности за социализация, но също така и предпоставки за лесно формиране на малки групи. Това е напълно нормално, така както и като възрастни е нормално да имаме определен кръг от приятели, с които ни вълнуват едни и същи теми за разговор.
„Проблемът засяга децата, които остават извън тези групи. Те страдат, смятат се за различни в негативен контекст, търсят вина в себе си и всичко това постепенно срива самочувствието им. Още повече, че съвременните малчугани са по-малко толерантни, по-конкурентоспособни, по-напористи и търсещи превъзходство, така че те чисто и просто казват едно „Без теб!“, особено ако са изправени пред по-срамежливо или свито дете“, обяснява психологът и психотерапевт Розана Ширали.
Как родителите могат да се справят с този проблем
Всеки случай е индивидуален, но има 8 полезни действия, които са общовалидни и приложими, независимо от ситуацията. Според експерта, много важно е родителите да не неглижират случилото се, а да помогнат на детето да преодолее тази травма.
Ето как по-конкретно може да стане това.
1. Огледайте се в емоциите му
Огледалното отразяване винаги е първата стъпка, която трябва да се направи в такава ситуация. Кажете на детето, че разбирате как се чувства, виждате проблема, представяте си гнева и разочарованието, които изпитва. Полезно е да му разкажете за подобен епизод, който самите вие сте преживели като малки. Вашето разбиране е от съществено значение, за да го накара да разбере, че не е само, а мама и татко споделят емоцията му.
2. Избягвайте да замествате детето
В същото време обаче трябва да избягвате да изземвате неговото място - например като говорите с децата, които го отхвърлят, или търсите помощта на родителите им. Разбира се, не става дума за случаите на тормоз, когато трябва да се намесите. Във всички други трябва детето ви само да разреши своя проблем, но вие може да му помогнете да направи това като му дадете сигурността, от която то на първо време изпитва необходимост. Ако се намесите, ще го направите още по-неуверено. Помнете, че няма как да сте винаги до него, за да го защитавате.
3. Насърчете го да намери решение
Може да седнете до него, да го накарате да ви разкаже какво се е случило, след което да го провокирате да измисли възможни сценарии, които да дават решение на проблема. „Хайде да видим какво би направил, ако имаше 5 минути, за да измислиш решение“ са думи, които лесно ще му дадат мотив за размисъл. И не се месете, нито го насочвайте към правилно решение – полезното в случая е детето само да измисли работещи стратегии, а не вие да му дадете такива наготово. Само така ще открие изход от ситуацията.
4. Не прекалявайте с драматизма
Родителите не бива да преекспонират твърде много определени преживявания на детето. Това не означава да сведете до минимум или до безразличие неговите чувства. Но не пропускайте и факта, че децата имат склонността да преувеличават понякога своите реакции и дори да драматизират, особено когато става дума за отхвърляне, а те не са свикнали да търпят поражение. По-добре разговаряйте спокойно и успокойте детето, вместо да добавите драматични нотки и от вас.
5. Научете го, че невинаги може да имате всичко
Детето трябва да се научи, че има харесвания и антипатии и невинаги е възможно да бъде прието от всички. Би било прекрасно, но в реалния живот това рядко се случва. За него е по-важно да знае как да оцелява в отхвърлянето, а не да се стреми винаги да има всичко.
Продължава на страницата на Новите родители
