Детето е на 3 години, но не говори. Трябва ли да се тревожите? Може ли да ускорите процеса? Кога да търсите помощ?
На 3 години то може да произнася обикновено и по-сложни думи, да разказва по картинки, да назовава животни, предмети на бита, дрехи, растения, да задава въпроси, макар че речниковият му запас е ограничен – около 15 000 думи.
Ако обаче на тази възраст детето въобще не говори, тревогата е, че то не е създало истинска връзка и не е общувало достатъчно с околните, когато е било по-малко.
Също така, ако никой не е говорил на бебето, то развива един особен „метален“ глас, в който няма нюанси. И в този случай се налага консултация с психолог.
Ако обаче детето контактува, макар и безсловесно, и е щастливо, по-добре се консултирайте със специалист УНГ, за да се уверите, че няма проблем със слуха, например.
Много от признаците на глухота остават незабележими. Тестът, с който слухът на бебето се проверява, може да се направи още 48 часа след раждане и винаги след това. Само за 30 секунди той дава отговор на въпроса дали бебето чува.
Трябва да се направи разлика в трудно произнасяне на определен звук в думата, разместването и забавеното проговаряне.
Трудно произнасяне или пропускане на определен звук е често отклонение при малките деца. Възрастните дори се забавляват с „бебешкото“ говорене. Например вместо възглавница, то каза „лъзглавница“ като размества или заменя едни звуци, които не може да произнесе с други, които са му по-лесни.
То често обърква или пропуска определен звук в думата, в зависимост от позицията му. Например детето не може да произнесе „р“ в „риба“, но успява да каже „тигър“.
Продължава на страницата на Новите родители.
