Д-р Тукуитонга е експерт по обществено здраве, бивш комисар на Световната здравна организация, а сега е доцент в медицинското училище в Окландския университет.
"Тези места нямат здрави здравни системи", казва той. "Те са малки, крехки са, много от тях нямат респиратори. Ако се появи епидемия, това ще покоси населението."
И, казва той, много тихоокеански острови вече са в лошо здраве.
"Много от тези места имат висок процент на диабет, сърдечни заболявания и заболявания на гърдите - всички тези състояния [са свързани с] по-тежка форма на вируса."
Ако има някаква тежка епидемия в някоя от малките тихоокеански страни, те ще трябва да изпратят своите пациенти в чужбина. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, когато държавите заключват границите си.
Така че, казва д-р Тукуитонга, най-добрият им залог е да останат на нула толкова дълго, колкото е възможно.
"Самата изолация на малки популации в голям океан - което винаги е било проблем за тях - се превърна в защита", казва той.
Малък брой държави със сухопътни граници също досега не са навестени от коронавирус.
Едва в четвъртък Малави, заключена на сушата държава с 18 милиона души население в източна Африка, докладва за първите си случаи. Но се беше подготвила за тях.
Страната обяви "състояние на бедствие", затвори училищата и отмени всички визи, издадени преди 20 март. Тя също има "увеличаване на тестовете", казва д-р Питър Макферсън, експерт по обществено здравеопазване от школата по тропическа медицина в Ливърпул, чиято работа се финансира от фонда Wellcome и който е базиран в Малави.
Той казва, че „допълнителната седмица или две, която трябваше да подготвим“ е ценна и е „съвсем уверен“, че Малави ще се справи.
"Ние бяхме силно засегнати от епидемията от ХИВ през последните 30 години, а също и от пандемията на туберкулозата", казва той.
„Голяма част от този много ефективен отговор беше основен, но ефективен за общественото здраве - добре работещи програми на областно ниво, полагайки основите, но това се прави много, много добре“.
Доказателствата казват, че коронавирусът ще идва във всяка страна, казва д-р Макферсън. Така че, ако не Малави, къде може да бъде последното място в света, за да хване Covid-19?
„Вероятно става въпрос за онези южно-тихоокеански, много отдалечени острови, бих заложил на това“, казва Анди Татем, професор по пространствена демография и епидемиология в университета в Саутхемптън.
"Но в нашата глобализирана икономика не съм сигурен, че има къде да се избяга от такава инфекциозна болест."
Заключването - като това в Науру - може да работи, казва той, но не може да продължи завинаги.
"Повечето от тези страни разчитат на някакъв вид внос отвън - независимо дали става въпрос за храна или стоки или туризъм - или изнасят собствените си стоки. Възможно е те да се затворят напълно, но това ще бъде вредно - и те ще трябва да се отворят в крайна сметка."
И, предупреждава той, броят на случаите не е близо до върха.
"Това е чудесно за здравните системи, но означава, че имаме много податливи хора в света. Ще трябва да живеем с този вирус доста време."
