Книгите, които ми показаха щастието от живота

От „Кръстопът“, Владимир Чеповой

ЩАСТИЕ = ВЯРА + НАДЕЖДА + ЛЮБОВ
Тази формула е толкова банална и достъпна, че всеки я знае, или най-малкото словосъчетанието „ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ“ е познато на абсолютно всички.

Това е азбучна истина, заложена изначално от Създателя у всеки човек. Той предполагал, че хората ще съумеят да я прочетат и разшифроват самостоятелно, но, както се оказа, това не е дадено всекиму, макар че е трудно да се измисли нещо по-просто.

Какво е ВЯРАТА? Това е да се включиш в Системата, да повярваш в Създателя и в Божествения си произход и предназначение.

НАДЕЖДАТА са твоите правилни мечти, искрените ти желания, светлите чувства и последвалите ги организирани действия, основани на Доброто и Милосърдието.

А без енергията на ЛЮБОВТА, която движи Вселената и храни всяко живо същество на тази планета, Животът е невъзможен изобщо. Можеш да усетиш колосалната сила на Любовта, дори да се научиш да я управляваш изцяло, ако държиш Сърцето си отворено. Който не обича, той не е познал Бога, защото Бог е Любов.

Ти не можеш да промениш своите КРЪСТОПЪТИЩА, това е невъзможно, но можеш да промениш отношението си към тях, следователно да трансформираш информационното си поле. С една дума, самият ти се променяш, затова и успяваш да откриеш ФОРМУЛАТА НА ЩАСТИЕТО. По този начин достигаш до отговора на основния въпрос: В КАКВО Е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА?
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА на земята за вас, ЧОВЕЦИТЕ, се състои само в едно: колкото се може по-често да си ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ!

От „Ако ти знаеше...“, Елчин Сафарли

Щастието просто се случва, независимо дали вярваш в него или не.

Щастие за мен е и умението да си в мир с всяко свое състояние. Ако се смееш, смей се и бъди благодарен на живота за този смях. Ако плачеш – значи така е трябвало да бъде: това ще те научи на нещо. Да, в живота много неща ни огорчават и потискат. Но да останеш себе си в този свят – това е истинското предизвикателство. И единственото, което наистина си струва да направиш. А ако вдъхновиш и останалите – това вече наистина е мисия на свръхчовек.

... за всеки идва време, когато е по-добре да изчакаш, да изтърпиш, за да се избавиш от гъстата утайка на тежката съдба. Само така можеш да стигнеш до щастието. Няма лек път.

... размечтах се да имам това щастие задълго. Пределно ми е ясно, че съществува и реалността с нейните правила. Но кой може да ни забрани да продължим да носим това щастие вътре в себе си? Поне там сме си господари – няма часовници, будилници, офиси, началници. Защо да не удължаваме това вътрешно щастие, докато то отново не се влее в реалността.

Щастието съвсем не е това, което чакаме, и в редки моменти получаваме. Щастието е онова нещо у нас, което се радва на тези моменти.

Вече не си позволявам да съжалявам. Сега съм избрала да съм щастлива – да се усмихвам на света и да не мисля за онзи, който си е отишъл, нито за тези, които съм се мъчила да задържа. Това е навик, добър навик – всеки ден да се стремиш да бъдеш щастлив. Да обикнеш нов човек, да му откриеш сърцето си и да му дадеш хубавото, което носиш у себе си.

Защо изобщо се случват чудеса? Ние живеем в този свят, мислим, че вече сме наясно с неговите закони... И изведнъж някакъв закон, който ни се е струвал непоклатим, е нарушен и ни показва, че има нещо по-голямо, по-могъщо от физиката и химията. Точно това е чудото. Това е волята на човека.

от сборника „Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота“

– Защо работиш толкова много? – попитал старецът. – Спирай да си почиваш от време на време. Погледни колко е прекрасен денят!
– Не мога. Нямам време да се наслаждавам нито на деня, нито на живота – отговорил мрачно селянинът.
– Но защо се обричаш на всичко това? – недоумявал мъдрецът. – Така пропускаш щастието...
– Нямам време за щастие! Аз трябва да се трудя и да страдам, за да осигуря щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото заради моя баща, а моят баща е страдал заради мен.
– А някой от вашето семейство бил ли е щастлив? – полюбопитствал странникът.
– Все още не, но моите деца и внуци със сигурност ще бъдат! –
възкликнал човекът и отново се захванал за работата си.
– Виж, приятелю... Позволи ми да ти дам един съвет. Неграмотният не може да научи никого да чете. Нито къртицата може да възпита орел. Така че най-напред се научи ти да бъдеш щастлив, за да можеш да научиш и децата си на това.

Откъс от притчата „Човекът, който искал да осигури щастие на децата си“