Божията милост се намира в искреното разкаяние. Това е не само религиозна, но и психологическа истина. Затова американският курс на лечение, състоящ се в посещение на гражданското население на концентрационните лагери за да видят всички ужаси, е съвършено правилен.

Обаче е невъзможно да се постигне целта само с морални поучения, разкаянието трябва да се роди вътре в самите немци. Възможно е катастрофата да разкрие позитивни сили, така че от това потъване в себе си да се възродят пророците, така характерни за тези странни хора, както и да се съживят демоните. Който падне толкова ниско, има дълбочина.

По всяка вероятност, католическата църка събира богат улов от души, докато протестанската църква днес преживява разкол. Има данни, че всеобщото нещастие е пробудило религиозния живот в Германия; цели общини коленичат вечер, молейки Господ да ги спаси от антихриста.

Тогава може да се надяваме, че демоните ще бъдат прогонени и един нов и по-добър свят ще се издигне от руините?

- Не, за сега от демоните няма отърваване. Това е трудна задача, чието решение е в далечното бъдеще. Сега, когато ангелът на историята изостави немците, демоните ще искат нова жертва. Това няма да е трудно. Всеки човек, който губи сянката си, всяка нация, която е уверена в своята непогрешимост, ще стане жертва.

Ние изпитваме любов към престъпника и проявяваме изгарящ интерес към него, защото дяволът ни заставя да забравим за гредата в собственото си око и да виждаме сламката в окото на брата и това е начинът да се минем (измамим, излъжем). Немците ще намерят себе си, когато приемат и признаят вината си, но другите ще станат жертви на манията си, ако в своето отвращение от немската вина забравят за собствените си несъвършенства.

Не трябва да забравяме тази фатална наклонност на немците към колективност в немалка степен присъща и на други победоносни нации, тъй като и те неочаквано могат да станат жертва на демоническите сили. "Универсалната внушаемост" играе огромна роля в днешната Америка, а също и руснаците вече са омагьосани от демона на властта. Лесно е да се види от последните събития, които трябва да охладят спокойствието ни. В това отношение най-разумни са англичаните: индивидуализмът ги избавя от привлекателността на лозунгите, швейцарците също споделят своето изумление от колективната лудост.

Тогава ние трябва с безпокойство да очакваме как ще се проявят демоните по-нататък?

Аз вече казах, че спасението се заключава в мирната работа по възпитание на личността. Това не е така безнадеждно, както може да ни се струва. Властта на демоните е огромна и най-съвременните средства за масово внушение – пресата, радиото, киното – е в тяхна услуга.

Независимо от това, християнството е могло да защити позициите си пред лицето на непреодолимия противник, а не чрез пропаганда и масова терапия – това станало по-късно и се оказало по-незначително – чрез убеждаване от човек на човек. И това е път, който също трябва да преминем, ако искаме да обуздаем демоните.

Не е за завиждане задачата да се пише за тези същества. Надявам се, че ще ви се удаде да изложите възгледите ми така, че хората да не ги сметнат за много странни. За нещастие, такава е съдбата ми, че хората (особено тези, които са обсебени) ме мислят за луд, защото вярвам в демони. Но тяхната работа е да мислят така, а аз знам, че демони има. И те не намаляват, това е толкова вярно, колкото че има Бухенвалд.

 

Източник: «Werden die Seelen Frieden finden?» Ein Interview mit Prof. C. G. Jung von P.S. In: Weltwoche, Zurich, 11.5.1945.

Превод Таня Темелкова / my-spirala.net


[1] Град в Североизточна Франция. – бел. пр.

[2] Георг фон Кюхлер /1991-1967/ е ръководил инвазията в Западна Полша през септември 1939 г. Бе съден и осъден като военен престъпник от Нюрнбергския трибунал

[3] Уроборос (на старогръцки: οὐροβόρος, от οὐρά „опашка“ и βορός „ядящ“, букв. „ядящ опашката си“; на латински: Uroboros, Ouroboros) е един от най-древните, широко разпространен из различни култури символ – змия, захапала опашката си. Произходът на символа се губи в древността и е невъзможно да се установи историческият период и конкретната култура, от които произхожда.

[4] В смисъл, че остават в някаква степен инфантилни.

[5] Приблизителен превод: „Немският дух ще спаси света“. Това е нацистки лозунг, заимстван от поемата на Емануел фон Гайбел (1815-1884) „Признание за Германия“. Стиховете на Гайбел станали известни след като Вилхелм II ги цитирал в своя реч в Мюнстер през 1907 г.

Емануел фон Гайбел (Emanuel von Geibel), немски поет и драматург, е роден на 17.10. 1815 г. в Любек в семейство на пастор. Преводач на антична и романска литература. Автор на „Стихотворения” (1840), „Юнски песни” (1848), „Съвременни гласове” (1841) и др. Лидер на Мюнхенския поетичен кръг. Напуска Мюнхен през 1869 г. и се завръща в Любек, където остава до смъртта си на 06.04.1884 г.