Каквото е възпитанието на човека, такъв му е и характерът, такива са и делата му, такъв му е и целият живот ~ Васил Друмев

Климент (светско име Васил Николов Друмев) е български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драматична пиеса с оригинален сюжет. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия на Българската екзархия и два пъти е министър-председател на България.

В негова чест ви предлагаме някои от най-прониконовените му мисли.

Насладете им се!

***

...днес времената са такива, щото колкото отиваме напред, толкова повече енергия и познания се иска от един народ, за да не остане той назад и да не заглъхне

Онзи, който си знае добре миналото, той знае какво е бил и какво може да бъде занапред. А това е много важно, особено за доброчестината на един народ.

Величието на духа се познава, казвам, в несгодностите и в страданията, разбира се, у нас породени от невежеството.

Образованието на сърцето и характерът следователно не зависи от нашата разумна и свободна воля: то става единствено под влиянието на външни причини, под влиянието на природата, средата (кръгът), в която се намира човек, и преимуществено под влиянието на родителите.

Обществото има много нужди, и сека нужда си има сферата. Следователно, задатъкът на отхраната е – да приготвим членовете на обществото тъй, щото секи един, действуящиц в своята сфера, да бъде полезен.

Има неща, които са и треба да са общи за сичките человеци, които треба да ги има и френецът, немецът, и българинът, и англичанинът, и всички въобщ.

…нравствено свободният човек никога не се подчинява на страстите си или на страстите на другиго, никога не си позволява да върши нещо под какво да е друго влияние, освен под влиянието на разумността, честността, благородството.

Училището знае и тряба да знае целта, към която е длъжен човек да се стреми в животът си.

…тряба да знаеме и кое е добро и полезно в животът, тряба да знаеме и кое е добро и полезно за едно общество, за един народ, за цялото человечество. (…) тряба да сме познати при това и със стремленията и идеалите на това человечество.

Простота и ясност се иска въобще при изложението на секи един предмет(…).

Влиянието над умът, над сърцето и над съвестта е най-силното и щом един човек успее да спечели таквоз едно влияние над други – то тоз човек може на много добри или зли работи да склони онези, над които господства с влиянието си.

В дейността, която изисква от нас обществото или отечеството, твърде често можем да дойдем в противоречие със своите собствени интереси и наклонности.

Патриотизмът не е патриотизъм, ако той не се корени дълбоко в сърцето на човека. Истински патриотизъм е само този, който произлиза от дълбока любов към народ и отечество.

…най-голямото, най-ужасното престъпление на света е отказването от своя народ, предателството и продаването на народните интереси, тъй като такова престъпление е насочено против най-свещените човешки задължения, то е противоестествено.

…народните деятели трябва да се отличават винаги с висока, чиста нравственост.

Каквото е възпитанието на човека, такъв му е и характерът, такива са и делата му, такъв му е и целият живот.

Младата душа естествено има в себе си всички задатъци за нравствено съвършенство.