Докато пасивната агресия, изразяваща се в скрит гняв и възмущение, включва стил на общуване, който е индиректен или проявен чрез демонстративно бездействие, злорадството е емоция или чувство, което не се изразява в действие или липса на такова.

Да кажем, че сте били тормозени от колега, който се държи като насилник. Но ето че идва време за годишните оценки на представянето, а на карта е заложено дори повишение в отдела, което неколцина, включително този колега, силно желаят.

Виждате как колегата ви излиза от кабинета на шефа разочарован. По-късно на същия ден е обявено, че друг колега е получил одобрението и заветната позиция. Вие сте във възторг, че вашият емоционален насилник не е получи каквото иска.

Изпитването на удоволствие или радост от нечии разочарования, унижения или други проблеми е класически пример за злорадство. Имайте предвид обаче, че е тънка границата между злорадство и садизъм – да изпитваш удоволствие от нечие страдание, което вие умишлен сте причинили, това вече не е злорадство – тук обаче говорим за по-сериозен личностен проблем, при който извършителят има желание за доминация или власт.

Могат ли злорадството и пасивната агресия да се проявяват едновременно?

Да, възможно е, но не е задължително. Ето един пример:

Да кажем, че сте на почивка, но полетът ви закъснява. Поради това сте изпуснали връзката си с влак в чужда държава. Последните налични билети ви отвеждат на гарата в полунощ, така че вие съобразявате да си резервирате превоз чрез известно приложение за споделено пътуване, където всички уговорки и цялата комуникация се извършват през платформата.

При пристигането си бързате и затова правите екранна снимка (скрийншот) на инструкциите в приложението за мястото на взимане. Пишете на шофьора, че сте пристигнали, след което се насочвате към определеното място. Шофьорът обаче се заяжда с вас и настоява да се срещнете от противоположната страна на гарата.

Изпращате съобщение, че сте с багаж и че това би отнело повече време. Мислите, че помагате, като описвате външния си вид, мястото за качване и изпращате даже скрийншота с упътванията.

Внезапно шофьорът анулира поръчката ви – сега си представете картинката: след полунощ е, в чужда държава сте, където не познавате добре правилата, нито си служите свободно с езика. На всичкото отгоре се оказва и че компанията е блокирала акаунта ви, тъй като този шофьор е докладвал, че е станал жертва на „словесна разправия“. Вие сте още по-възмутени и втрещени, тъй като всъщност никога не сте разговаряли с него. Сега вече сте в истински капан.

За съжаление, описаният сценарий се основава на реални събития. Това може да се случи на всеки, особено по време на пътуване, по празници или в командировка.

Това е един много неприятен пример за пасивна агресия. За да сме сигурни все пак, че отговаря на критериите, не само мотивът, но и резултатът трябва да бъдат негативни. Действително повечето компании за споделено пътуване настояват шофьорите да поддържат нива на отказ под 4-5%, в противен случай това за вас трябва да бъде огромен червен светофар, че нещо не е наред.

Фактите сочат към откровена лъжа и манипулация.

Ако и мотивът, и резултатът са негативни – шофьорът е възнамерявал да ви причини неудобство, защото е видял по-добра възможност, хич не се е интересувал, че пътуването е резервирано предварително, нито пък го е вълнувало времето на клиента, мързяло го е да прави допълнително усилие, в най-лошия случай, е притежавал описаните по-горе лоши личностни черти – тогава да, и трите явления могат да се проявят наведнъж: пасивна агресия (нагласяване на ситуацията и индиректно действие), злорадство (изпитване на ликуване от създаденото неудобство) и садизъм (ако е имало стремеж към доминиране над ситуацията и усещане за власт над „жертвата“, тоест вие).

Това е само един пример от действителността, а такива имаме много – затова заредете се с търпение и се подсигурявайте колкото може по-добре за всички ситуации, но особено когато сте в по-уязвими позиции, тоест когато имате предвид, че ще зависите от някого. Ако сте сами, задължително проучете алтернативи.

И най-вече – от психологическа гледна точка – запазете спокойствие и се опитайте да мислите трезво, за да намерите изход от ситуацията. Приемете, че хората не постъпват като вас. Това, че вие не бихте направили нещо, това съвсем не означава, че не съществуват хиляди други хора, които биха го сторили, без да им мигне окото. Приемете, че в живота си ще срещате много от тях. Най-доброто, което можете да направите, е да бъдете подготвени и да запазите самообладание.

По материали от psychologytoday.com

Превод, адаптация и коментар: Цветелина Велчева