Да вдигнат ръка онези, които мразят създаденото от Леонардо да Винчи, Оскар Уайлд, Труман Капоти, Уолт Уитман, Елън Дедженерис, Рики Мартин, Елтън Джон, Джоди Фостър, Мартина Навратилова, Жан Кокто…

Представете си съвременната музика без гласа на Фреди Меркюри...

Френската класическа литература без Гюстав Флобер...

Класическата музика без Чайковски…

„Птиците умират сами“ без Ричард Чембърлейн...

Съвременното изкуство без Анди Уорхол...

Приключенските романи без Жул Верн...

Европейското кино без Педро Алмодовар...

Европа без Алън Тюринг…

Някои хора вярват, че светът би бил по-добро място без хората с хомосексуална ориентация. Аз съм хетеро и не вярвам в това, а дори не съм пристрастна.

Имам само двама относително близки гей приятели и за мен те са прекрасни личности, щастливи, реализирани професионално, приемани от близките и приятелите си точно толкова, колкото и приятелите ми с хетеросексуална ориентация. Дори понякога си мисля, че са много по-щастливи и пълноценни от редица хетеро.

Не сексуалността определя доколко сме успешни, а отношението на близките и обществото към нас.

Какво ще направите, ако един ден се окаже, че родната ви дъщеря/син е гей? Задавала съм си този въпрос и отговорът ми е, че единственото, което искам за децата си, е да са здрави и щастливи. А щастието е свързано с това да приемем и изразяваме свободно себе си, да се чувстваме комфортно в кожата си. И това реализиране до голяма степен е свързано с приемането от страна на родителите.

Прочетете останалата част от статията на сайта на Новите родители.