Известният сексолог Алфред Кинси ги нарича „групата X”. Сериалът „Теория за Големия взрив“ ясно показва, че личности като Шелдън просто нямат никакъв интерес към това. Както и да ги определяме, този тип хора съществуват и съставляват 1 процент от населението. И те биха избрали тортата пред секса, пише io9.
Асексуалността се появява в публичното пространство като сексуална ориентация чак в средата на 90-те години на миналия век, след като едно огромно проучване във Великобритания разкрива, че 1.05 процента от хората заявяват, че „никога не са почувствали сексуално привличане към когото и да било“. Впоследствие асексуалните започват да сформират общества – и онлайн, и в реалния живот. Места, където ще се чувстват комфортно и където тяхното сексуално безразличие няма да се възприема като дефект или заболяване. Въпреки че асексуалните общества може и да имат предшественици в лицето религиозните ордени, в които хората се обричат на безбрачие, съществува огромна разлика между това да изоставиш секса заради Бог и да бъдеш асексуален, защото обичаш повече торта от полово сношение.
Асексуалнстта често е и представяна като футуристична сексуална ориентация най-вече научната фантастика. Именно поради тази причина някои асексуални наричат доктора от „Доктор Кой“ техният герой.
За разлика от хомосексуалнстта, която векове наред е стигматизирана векове наред в множество култури, асексуалността обикновено не се посреща с гняв или отвращение. Проблемът е, че повечето хора не могат да осъзнаят, че такова нещо просто съществува. Дори когато се натъкнат на такъв човек, възникват множество неразбирателства по въпроса какво всъщност значи това.
Пол Кокс – един асексуален човек, който е щастливо оженен за асексуална дама, разказва пред The Guardian какво е било чувството да преживееш пубертета с подобна сексуална ориентация:
Когато станах на 13, баща ми ми даде книга, с която да се образовам сексуално. Имах чувството, че четях историята на някоя чужда култура. Просто не можех да разбера защо някой би преминал през толкова много трудности, само за да прави секс. Опитах се да гледам порно в интернет, но или се отвращавах, или ужасявах. Просто ми беше скучно. Все едно гледах тапет.
Мастурбацията бе друга тема за разговори през онези дни. Да, мастурбирах. Не бе някакъв сексуален глад. Не фантазирах. Просто това бе нещо, което тялото ми решаваше да прави. Хората казват за асексуалните: „Но ако мастурбират, това не ги ли прави сексуални?“. Трудно е да се обясни, но ако си асексуален, не е задължително да почувстваш експлицитна връзка между мастурбацията и сексуалната ориентация. Това просто е присъщо за човешкото тяло – един физичен, биологичен процес.
По-късно Кокс разказва как е открил асексуално общество с помощта на сайта Asexuality.org и най-накрая е признал пред всички, че е асексуален. Веднъж щом осъзнава, че не е сам, започва да се опитва да разбере какво е да имаш връзка без секс. Когато среща бъдещата си жена в интернет, открива, че иска романтична и дълготрайна връзка.
Подобно на много асексуални, Кокс осъзнава, че липсата на сексуално желание не елиминира перспективата за брак. Това просто означава, че бракът няма да е конвенционален. По време на първата им брачна нощ Кокс и съпругата му остават до късно и играят „Скрабъл“ с приятели в младоженския апартамент.
Писателите-фантасти – от Кърт Вонегът и Карън Хейли до Грег Ейгън и Елизабет Беър – са писали за герои, които се идентифицират като асексуални. Идеята да станеш асексуален за доброто на една космическа колония пък е представено в Schismatrix на Брус Стърлинг. Асексуални хора бродят и из постчовешките светове, описани от Иън М. Банкс и Чарлс Строс.
