Уомсли използва и друг видео игра, ски спускане, за да изследва връзката между сънищата и ученето. Подобно на лабиринта, тази игра е интерактивна и предизвикателна за участниците.

Хората разкават сънищата си след играта. Първоначално те директно ги връщат към нея, като форма на репетиция. Но когато сънят става по-дълбок, сънищата стават по-абстрактни и не така буквално свързани с играта. Например, един от участниците описва, че следва отпечатъци от стъпки в снега.

Учените предполагат, че по време по-дълбокия сън мозъкът се опитва да извлече смисъл от преживяното по-рано през деня. Сънят за отпечатъците от обувки може да е бил начин да се усъвършенства представата на сънуващия за това как да се движи в снега.

Плъхове в лабиринта

Уилсън провежда подобен експеримент, но не с хора, а с плъхове. За тази цел той построява истински лабиринт. Той открива, че по време на сън в мозъка на плъховете се проиграват част от преживяванията им в лабиринта. Това се установява помощта на фини електроди за наблюдение на дейността на отделни неврони в хипокампуса - зона, свързана с пространствена памет.

Отделните неврони в хипокампуса се активират в отговор на положението в пространството, така че всеки път, когато плъхът минава през определено място в  лабиринта, реагира един единствен неврон. Когато плъховете заспиват, Уилсън открива, че тези неврони се активират отново, следвайки модели, които представляват кратки сегменти на лабиринта.

Уилсън и колегите са успели да въздействат върху съдържанието на сънищата на плъховете със звук, който използвали по-рано, за да ориентират животните в лабиринта. Накарали са плъховете да сънуват този раздел на лабиринта, който асоциират със съответния звук.

В бъдеще, науката може да разработи начини за контрол на когнитивните функции, подпомагани от съня, „използвайки съня и сънищата като инструмент, така, както използваме преподаването и ученето, когато сме в съзнание,” смята Уилсън.

Източник: LiveScience