Не, не се нахвърляте веднага отгоре му. Това не е полезно нито за ситуацията, нито за детето ви. Важно е да си напомняте, че вие и само вие сте примерът за своето дете – чрез вас то изучава света, опознава доброто и злото, създава си представи и критерии за правилно и грешно.
Въпреки това може да е много неприятно, ако непознат не просто направи на детето ви забележка (което е в реда на нещата, не откачайте в този случай!), ами му се скара остро до степен, в която да се почувства засрамено и обидено.
1. Нека стане ясно, че сте наблизо.
Ако се появите, разговорът ще се промени. Детето ви ще се почувства в безопасност и ще се успокои. Непознатият ще промени тона си. По този начин си дава сметка, че не е единственият авторитет, а вече си има работа с някого на своето ниво.
2. Разберете какво се е случило, преди да действате.
Колкото и да сте ядосани, опитайте се първо да разберете какво се е случило, вместо веднага да нападате словесно другия човек. Гневът никога не е добър съветник. Представете си, че човекът има право и детето наистина има вина. Това не значи, разбира се, да го подлагате на публично линчуване, но не бързайте да реагирате, преди да сте разбрали какво точно се е случило.
3. Нека детето ви се чувства, че е разбрано.
Цялата ситуация може да е причина детето ви да се чувства не само неразбрано, но и неориентирано и уплашено. Не подценявайте чувствата му. Покажете му, че го разбирате. Опитайте се да удържите желанието си за порицание и първо го изслушайте. Ако детето ви се чувства разбрано, има много по-голям шанс да чуе какво имате да казвате и да се съобрази с това следващия път.
4. Бъдете директни с другия човек.
Не бъркайте директността с грубостта. Обяснете спокойно, но уверено, че възпитанието на детето ви е само ваша работа и бихте желали да не се намесва друг човек. Също така можете да опитате метода да го попитате как би се почувствал, ако вие се опитате да превъзпитавате неговото дете.
