От хронични състояния като детска астма до инфекциозни заболявания като малария, климатичните промени, ускорени от човешка дейност, имат пряко и непряко влияние върху здравето на човек. Докато последствията върху физическото здраве са очевидни и добре документирани, често психичното състояние на човек и връзката му с климата биват загърбени и стигматизирани. Ето защо все повече хора и учени наблягат върху значението на състояния като климатична тревожност, скръб и депресия. България не е изключение. На фона на ураганните бури у нас, психолози открито заговарят за екзистенциалната криза, пред която жертвите, изгубили домовете и поминъка си, се намират. Нуждата от изразяване на богатата гама от емоции (включително вина, гняв, отчаяние и отвращение), породени от климатичните промени, е от изключително значение, защото индивидуалните преживявания на човек се отразяват силно на социално ниво.

Възрастен човек наблюдаващ морето на пуст плаж. Източник: Pixabay

Слънце, бриз, море. С отиващото си лято много хора започват да тъгуват по топлото време и потрепвайки от студения вятър, с горчивина се подготвят за идващите сиви сутрини и по-къси дни. Интересно е да отбележим, че по последни данни сезонната депресия афектира между 0,5% до 3% от средностатистическото население и около 20% от хората, диагностицирани с психични заболявания.

Тъгуващ млад мъж сред есенни листа. Източник: Pixabay

Сезонната депресия е само едно измерение на отпечатъка на времето върху нас. Климатът се отразява пряко и на физическото ни здраве. Екстремни природни явления и бедствия като наводнения, урагани, тайфуни и пожари често вземат жертви, а множество други климатични промени, включително повишените нива на засушаване и замърсен въздух, водят до акутни и хронични заболявания, особено при децата

Дете в замърсена вода. Източник: fuadstephan / Shutterstock

Наред с това, климатичните промени, породени от човешка дейност, водят до проблеми като нарушаване на инфраструктурни мрежи и екосистеми, което от своя страна е причина за по-високи нива на безработица, глад и по-широко разпространение на инфекциозни заболявания. Учени от Световната здравна организация очакват, че между 2030 и 2050 г. климатичните промени ще доведат до над 250 000 жертви на година поради заболявания като малария, паразитни болести, диария, топлинен удар и глад. 

Това изправя здравните системи в България и по света пред нови предизвикателства и рискове, които застрашават правото на здраве на всеки човек.

За жалост, тези цифри не са част от апокалиптичен филм, а научни данни. Факт е, че климатичните промени пряко и непряко застрашават човешкия живот, което води до нов феномен: климатична тревожност, скръб и депресия. 

Какво представляват климатичната тревожност, скръб и депресия?

Преди да разгледаме климатичната тревожност, скръб и депресия, трябва да отбележим, че тревожността е нормална психологична реакция; тя е отговор на различни събития, заплахи или бедствия. Тревожността се изразява в безпокойство и притеснение, както и в различни физиологични симптоми като гадене, главоболие и учестено дишане.

Скръбта, от своя страна, е също нормална психологична реакция в резултат на загуба. Въпреки че симптоматиката зависи от степента на самата загуба и личностните защитни механизми на индивида, скръбта често се изразява в липса на контрол, тъга, чувство за безнадеждност и разпокъсани мисли, както и в поведенчески промени, включително трудна адаптация, липса на апетит, проблеми със съня и неконтролируем плач. 

Клиничната депресия, от друга страна, също се отразява на емоционално, когнтивно и поведеническо ниво, но в по-задълбочена форма: продължително чувство на тъга, усещане за безнадеждност, липса на интерес и невъзможност за изпитване на удоволствие и извършване на нормални действия, залежаване, липса на самочувствие, вина и суицидни мисли. 

Човек наблюдаващ дъжд през прозореца. Източник: Unsplash

Докато сезоните и слънчевата светлина оказват влияние на човешките преживявания и депресивни състояния, трябва да отбележим, че климатичната тревожност, скръб и депресия са различни явления от сезонната депресия.

Климатичните промени предизвикват специфични емоционални и когнитивни реакции, като гамата от преживявания варира от вина и срам до гняв и отвращение. Например скорошно научно изследване с участието на млади хора във Великобритания сравнява два глобални риска за здравето: Ковид-19 пандемията и климатичните промени. Интересно е, че докато пандемията корелира с високи нива на изолация и тревожност, промените в климата водят в по-голяма степен до тревожност поради чувство на вина и индивидуална отговорност. 

Фактът, че младите хора са тези, върху които климатичната тревожност и скръб оставят най-болезнен отпечатък е алармиращ. За много млади хора (не само във Великобритания) промените в климата са екзистенциално предизвикателство. Според проучване на психолози, над 10,000 човека между 16 и 25 години са силно притеснени по отношение на климата: 77% намират бъдещето за страшно, 68% чувстват тъга поради промените в климата, 63% изпитват тревожност, а 39% дори споделят, че поради неясното бъдеще на Земята не смятат да имат деца. Тези чувства корелират и с убеждението, че правителствата не взимат адекватни мерки, за да ограничат дадени индустрии и да подпомогнат нуждаещите се. Тук може и да се използва нововъведения термин “неоцид” или умишленото заличаване на следващите поколония. Въпреки че от десетилетия се знае за ефекта на човешката дейност върху природата (като негативния ефект на добива на изкопаеми горива), институции, правителства и бизнеси продължават да си затварят очите или да използват грийнуошинг кампании, за да замаскират дейността си със зелени идеи. 

Фигура 2: Икономическите интереси и борбата с климатичните промени. Данни сочат, че обявените печалби само 2018 г. на петте енергийни гиганта Шел, Шеврон, Тотал, Ексон Мобил и Би Пи възлизат на 75,6 милиарда евро, като 251,3 милиона евро са похарчени за лобистка дейност в ЕС за периода 2010 – 2018 г.. Източник: Left

Говорейки за нуждаещите се, трябва да отбележим, че освен младите най-страшно засегнати от подобни чувства на тревожност, страх и безнадеждност са преките свидетели на последиците от климатичните промени. Например, фермерите в Австралия, които са изправени пред периоди на суша и чести пожари, както и изчезващите племена в Амазония или уязвимите групи в Индия и т.н. Краткосрочният ефект от сблъсъка с подобни екстремни климатични явления може да се съпостави със симптомите на посттравматичния стрес, включително нарушени защитни механизми, кошмари и физическо безспокойство. Често такива преживявания могат да станат хронични и да доведат до депресия.

Човек след горски пожар. Източник: Pixabay

Заговаря се и за соласталгия, термин въведен от австралийския философ Глен Албрехт: страх от бързо променящия се климат и скръб по изчезващата околна среда, която познаваме, както и по изтъняващата ни връзка с природата. Много хора страдат и по изчезващите видове и познато екоравновесие. 

Интересно е, че учените класифицират климатичната скръб именно в 3 категории:

  1. скръб по екологични загуби;
  2. скръб по загуба на научна информация;
  3. скръб поради очакваните загуби в близкото бъдеще. 

Често такива усещания се забелязват в групите, населяващи Арктика, където резултатът от топящите ледове и променящи се екосистеми, е осезаем. 

Жена пред иглу. Източник: Unsplash 

Тази климатичната скръб, която често се изразява в тревожност, която може да прерастне в климатична депресия, и е подхранвана и от чувството на безсилие, обреченост и вина на фона на променящия се климат и екстремни явления. 

Как индивидуалните преживявания породени от климата се отразяват на социално ниво?

Очевидно е, че климатичните промени имат влияние върху физическото и психично здраве на човек. Подобни усещания не познават географски граници. Данни сочат, че в Гренландия 15% от населението изпитва страх, 6% тъга, а 7% вина поради покачващите се темперетури, изчезващите видове и променящите се общества. В Австралия 56% от населението се притеснява от климатичните промени. В Америка 29% от хората се тревожат от ефекта на глобалното затопляне, включително от повишените температури и зачестяващите наводнения. За жалост, тези притеснения са основателни; учени от Станфордския университет в САЩ предвиждат над 40 000 повече самоубийства в Америка и Мексико до 2050 г. поради покачващите се температури. Подобни мащабни данни са очевидно доказателство, че психичните проблеми на индивидуално ниво са социален проблем.

Индивидуалните психични проблеми се отразяват и на семейно ниво. Много средностатистически семейства споделят, че изпитват страх от нуждата да преосмислят начина си на живот като част от борбата с климатичните промени. Много родители също споделят, че често скърбят за бъдещето на децата си поради безсилието им да защитят семействата си от последиците на глобалното затопляне, като във Великобритания процентът на тревожещи се родители достига 69%. 

Тревожеща се млада жена. Източник: Unsplash

Тревожността, скръбта и депресията – като следствие на променящия се климат, се отразяват и върху работата на хората, нашата концентрация, мотивация, продуктивност и лоялност. Връзката на климата с труда е очевидна и с това, че затоплящата ни се планета води до нарушени вериги на доставки, безработица, липса на работна ръка, трудови злополуки, икономически загуби, повишени цени и застрахователни нужди. Данни сочат, че бедствия като пожари и урагани директно нарушават 70% от глобалната икономика. Неслучайно 80% от служителите на високо ниво споделят, че те и техните служители са притеснени от ефекта на климата върху труда и загубите на индивидуално, национално и глобално ниво.

Млад човек извършващ тежък физически труд. Източник: Pixabay

Климатичната тревожност, скръб и депресия сред населението на България

Психологичните изживявания, резултат на климатичните промени, са видими и в България. На фона на случващото се в Карлово, Бургас и Бачково, където скорошните наводнения и урагани нанесоха невиждани щети на домове и бизнеси, ефектът от променящия се климат върху преките свидетели на кризата получава все по-голямо медийно внимание. Психолози в България споделят, че много от жертвите са в психологическа криза и се нуждаят от социална подкрепа, за да продължат живота си след материалните и емоционални щети.

Рискът от силни негативни преживявания и депресия у младите хора у нас също е висок и допълнително обострен от пандемията. Изследване на УНИЦЕФ сочи, че много подрастващи страдат от негативни емоции и трудно приспособяване, като 11% от момичетата и момчетата между 10 и 19 години са с диагностицирано психично разстройство, което може да задълбочи изживяването на тревожност и скръб в резултат на климатичните промени. Тук трябва да отбележим, че в Европа самоубийството е втората най-честа причина за смърт сред подрастващите, поради което адекватни превантивни мерки трябва да станат приоритет.

 
Тъжни деца от бедно семейство. Източник: Pixabay

Връзката между здравето на човек и това на Земята

Психичното здраве на човек е чувствителна тема, често тема-табу. За нея обаче е важно да се говори, тъй като фактори като информация, превенция и достъп до услуги могат буквално да спасят човешки живот. Стряскащ е фактът, че сред основните причини да не се търси професионална помощ е срамът (63%) или липсата на информация за помощни групи (17%), според данни от U-Report Bulgaria. Ето защо са необходими превантивни мерки на различни нива.

Участието на компании и организации и усилията им да дадат достъп до здравни услуги на служителите си например играе изключително важна роля. Неслучайно все повече компании се насочват към ESG (Environmental, Social and Governance) или екологично, социално и корпоративно управление и програми за подкрепа на работниците си.

Позитивен е също и фактът, че в научните среди има засилен интерес по темата. Въпреки че има нужда от подобрение на изследователските методи в сферата, научен анализ по отношение на климата и психичното здраве показва, че само за 2020 г. има повишаване в боря на изследванията по темата с 28%.

И докато превенция, терапия и научни данни са необходими, лечението на климатична тревожност, скръб и депресия често обхваща единствено симптомите, а не причините, тъй като причините за климатичните промени са глобални. Затова и много хора подкрепят назоваването на негативните емоции от климатичните промени и обграждането с хора с подобни психични преживявания като първа крачка към климатичен активизъм с цел реални промени. Защото в крайна сметка всеки човек е част от обществото и индивидуално е част от глобалното. 

Протестиращи в подкрепа на природата. Източник: Unsplash

Автор: Елица Станева-Бритън / Климатека

 

Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Agius, M. (2021). Climate anxiety is high among young Australians. Australian Conservation Foundation. 
  2. British parents fear for their children’s future because of climate change (2021). Action against hunger. Достъпно на https://www.actionagainsthunger.org.uk/press-releases/british-parents-fear-for-their-childrens-future-because-of-climate-change 
  3. Climate change and health (2021). Достъпно на https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/climate-change-and-health 
  4. Climate change is the single biggest health threat facing humanity (2021). Достъпно на https://climateandcapitalism.com/2021/10/12/climate-change-is-the-single-biggest-health-threat-facing-humanity/
  5. Comtesse, H., Ertl, V., Hengst, SMC., et al. (2021). Ecological Grief as a Response to Environmental Change: A Mental Health Risk or Functional Response? International Journal of Environmental Research and Public Health.
  6. Cunsolo, A., Harper, S., Minor, K. et al. (2020). Ecological grief and anxiety: the start of a healthy response to climate change? The Lancet Planetary Health.
  7. Kalmus, P. (2021). Climate depression is real. And it is spreading fast among the youth. The Guardian.
  8. Lawrance, E., Jennings, N., Kioupi, V. et al. 2022. Psychological responses, mental health, and sense of agency for the dual challenges of climate change and the COVID-19 pandemic in young people in the UK: an online survey study. 
  9. Massazza, A., Teyton, A., Charlson, F., et al. (2022). Quantitative methods for climate change and mental health research: current trends and future directions. The Lancet Planetary Health.
  10. Michelin, O. (2020). ‘Solastalgia’: Arctic inhabitants overwhelmed by new form of climate grief. The Guardian.
  11. Organizations Are Feeling The Pain Of Climate Change: Here Are Five Ways It’s Affecting Their Business (2021). Достъпно на https://www.forbes.com/sites/deloitte/2021/04/16/organizations-are-feeling-the-pain-of-climate-change-here-are-five-ways-its-affecting-their-business/?sh=6e4d61994e0c
  12. Pihkala, P. (2020). Climate grief: How we mourn a changing planet. BBC.
  13. Roecklein, K., & Rohan, К. (2005). Seasonal affective disorder: an overview and update. Psychiatry (Edgmont).
  14. Sullivan, K., Tanger, K., Bachier, M. et al. (2021). Climate Change 101 for business leaders. Deloitte.
  15. Нешкова, Л. (2022). Какво е еко тревожност и каква е ролята на бизнеса в справянето с това състояние? Достъпно на https://esgnews.bg/kakvo-e-eko-trevozhnost-i-kakva-e-rolyata-na-biznesa-v-spravyaneto-s-tova-sastoyanie/ 
  16. Психолог: Пострадалите от наводненията в Карловско са в състояние на психологическа криза (2022). Труд. 
  17. УНИЦЕФ: Влиянието на COVID-19 върху влошеното психично здраве на децата и младите хора е само „върхът на айсберга“ (2021). Достъпно на Unicef
  18. УНИЦЕФ България: 1 от 5 смъртни случая сред младежите е причинен от самонараняване (2021). Достъпно на Unicef