Партньорите, които имат проблеми с привързаността, причиняват значителна нестабилност в отношенията си, разкрива изследване. Тези проблеми обикновено са два типа. Единият, известен като „тревожна привързаност“, е свързана с множество възходи и спадове в чувствата. Причината е същата, която кара бебето да плаче, когато го вземат от майката.
Около един на пет човека проявяват „тревожен тип“ привързаност. Класически признак е огромната амплитуда в чувствата, които изпитва човек, от днес до утре. Хората с такъв тип привързаност прекарват изключително много време в мисли за това, какво иска другият. Това лесно може да премине от чувство на силна привързаност към желание за независимост.
„Хората с тревожна привързаност се безпокоят дали другият ще бъде насреща и дали са достойни за другите“ – обяснява Ашли Купър, първият автор на изследването.
Другият проблематичен тип е „избягването на привързаност“ или страхът от обвързване, както сме свикнали да го наричаме. Този тип се стреми да избегне прекаленото привързване към другия. Около един на четирима души имат подобен стил на привързаност.
Високите нива на тревожна привързаност са свързани с повече възходи и спадове в отношенията, докато отбягването и свързано с цялостно ниско ниво на удовлетвореност от връзката. Изследването, в което участват 157 двойки, установява, че избягването на привързаност от страна на единия партньор води до ниско удовлетворение от връзката и за двамата.
Съветите, които Купър дава за по-щастливи отношения са: да слушаме внимателно нещата, което партньорът ни казва и да избягваме да правим предположения, които могат бързо да ескалират конфликта. Доверието в партньора и във връзката е едно от най-важните неща за всекидневните отношения и стабилността на самата връзка.
Източник: PsyBlog
