Имах доста емоционален ден и бях потисната. Прибрах се вкъщи и се чудех какво да направя, за да разсея буцата, заседнала в гърлото ми. Мислех си: "Ще почета книга или ще си пусна филм, а може би малко музика..."
- Искаш ли да рисуваме? - попита Алек, синът ми. Не бях в настроение, но след няколко секунди осъзнах, че това е решението, което търсех.
- Да! Супер! Давай боите и да започваме.
Той започна веднага, нямаше нужда да се чуди какво да нарисува... просто рисуваше. Аз обаче имах нужда от време. После направих цветя. Какво друго да нарисувам?! Погледнах листа му и ми се прииска да направя нещо без форма и име, просто да рисувам. Зарязах цветята и започнах. Тогава той погледна листа ми и каза:
- Неви, защо не си нарисувала корени на цветето си? То трябва да бъде свързано със земята. Как иначе ще порасне и ще е силно? Корените свързват и дават сила!
Бях изумена колко истина и мъдрост имаше в тези думи. За пореден път се възхитих на детската мисъл и логика, до която ние, възрастните, достигахме след прочитането на солиден брой книги. Разбира се, че, за да си силен и да растеш, имаш нужда от корени, към които да си свързан и от които да черпиш сила и увереност. Може би бях изчерпала запасите си и имах нужда от свързване, а той ми показа пътя.
Продължихме да рисуваме. Той вече приключваше красивата си цветна рисунка, когато взе черната боя и се приготви да рисува.
- Защо ти е черното? - попитах аз, знаейки символиката на този цвят в детските рисунки.
- Не може без черно. Трябва да има малко черно, иначе няма да е пълно - каза той и започна да слага малки черни петна из рисунката си.
Отново се изумих. Даваше ми още един отговор. Той не се страхуваше от черното в рисунките, както се страхуваме ние, възрастните. За него черното беше необходимо, за да е пълно и цяло. А какво правим ние? Страхуваме се от "черното" в живота ни, бягаме от него, опитваме се да го игнорираме, защото не знаем как да останем в него за малко, за да го изживеем и да продължим напред.
Разплаках се. Беше време да освободя моето черно, да го изкарам навън. Той ме прегърна.
Благодаря ти, Алек!
Това беше прекрасна домашна арт терапия, от която имах огромна нужда! Опитайте и вие...
Автор: Неви Боджукова Източник: Gnezdoto
Неви Боджукова е семеен консултант и сертифициран консултант към "Дружеството по Позитивна психотерапия в България". Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея.
