Да се разказват приказки не е проста работа. Но пък е изключително важно и отговорно. Защото приказките са не просто забавни истории, които децата обожават.

Приказните истории са и мощно средство за възпитание, особено в най-ранна възраст. Освен това те помагат на децата за растежа им и ги учат на някои важни ценности, които иначе те трудно биха разбрали на този етап.

Има обаче куп въпроси, които родителите може би си задават. Най-важният – дали е правилно да се цензурират негативните герои и по-тревожните ситуации, за да не се нарани все още крехката психика на детето.

И как всъщност трябва да се разказва една приказка, за да има от нея наистина полза? Ето и отговорът на експертите.

Историите са чудесно средство за комуникация и изграждане на доверието

Приказките са наистина чудесен инструмент за комуникация с най-малките.

Всички приказни истории, легенди и митове открай време будят интереса на малчуганите и им помагат да навлязат в света на възрастните, да разберат функциониращите му механизми, правила, ролеви игри. Фантастичният свят, който те представляват, всъщност не се различава от измислените образи, които децата си създават по време на игра. И в техните игри героите са разделени на добри и лоши, някои притежават магически сили да помагат, други си получават заслуженото на финала.

Чрез приказките децата научават, че за всеки проблем има решение и че всяко зло може да бъде победено от доброто. По този начин те са в състояние да контролират своите страхове, безпокойство, кошмари.

Накратко, те се научават да се изправят срещу себе си и по този начин да се справят с проблемите на ежедневието. А героите – добри или лоши, са лесни за разбиране от децата, които все още не могат да уловят в нюанси различните човешки поведения.

Важно е да разказвате приказката не по задължение, а от сърце

Няма подходящо време за четене на приказки. Има деца, които предпочитат да го правят преди лягане, докато други очакват историята с нетърпение още през деня. Някои деца от по-малките класове разпускат с приказки след училище, други имат нужда да седнат на дивана с мама и заедно да четат.

Независимо от начина и времето, важно е да го правите. Но не по задължение, а когато усетите, че моментът е подходящ, детето само изяви желание или атмосферата предразполага към подобно тихо занимание.

От съществено значение е способността на читателя да модулира гласа си и да го преправя, за да отличи различните герои. Така историята изглежда по-достоверна, като по този начин позволява на детето да бъде напълно потопено в нея.

Продължава на страницата на Новите родители