Да отглеждаш момиченце е приказка – плитки, панделки, роклички ...

Ако обаче майката е нервозна, какво още „прикача“ на дъщеря си, разказва клиничният психолог Анастасия Правдина.

1. Недоверие към целия свят

Когато майката възприема света като враждебно място, когато самата тя изпитва гняв и тревога, не са нужни дори думи, детето усеща това. Нервната майка не може да установи връзка с него, не усеща неговите потребности и нужди. Действа по някакви свои правила или според настроението си.

Детето от своя страна усеща, че не всяко нещо, от което има нужда, ще бъде задоволено, и че е зависимо от настроенията на майка си.

В първите години то може да расте свръхактивно, а по-късно момичетата, дори и след като се омъжат, изпитват неувереност.

Възприемат света като опасно място и си мислят: „ Всички искат да ме обидят, наранят, не бива да се доверявам на никого.“

2. Нерешителност и липса на самостоятелност

Когато невръстното момиченце за първи път произнесе, „Аз сама!“ , нервната майка, водена от своя страх и тревоги, парира всеки опит. Тя не оставя детето дори да се облече само.

По-късно самото то губи желание да проявява каквато и да е самоинициатива, защото винаги се намира кой да го свърши вместо него.

Така момичето пораства неуверено в собствените си възможности и има ниска самооценка.

3. Чувство за вина

Осъзнаването на детето започва във възрастта 4-6 години.

Майки, които злоупотребяват с упрека: “Как не те е срам!“ или „Е, кой е виновен сега?“, са особено горди, че добре възпитават децата си и ги държат отговорни за постъпките.

На практика те прехвърлят на тях отговорността за собственото им възпитание.

В училище често тези момичета стават нещо като „жертвено агне“ за съучениците си, а по-късно и в службата.

4. Не разбират сами себе си

Характерът на детето в голяма степен се кове до 14-ата му година. Нервната майка дава двойствени послания на детето си: в зависимост от своето настроение момичето чува различни характеристики за себе си – от едната до другата крайност като, например: „Ти си моята принцеса- най-красива, най-умна!“ до „Защо ми се случи да гледам такава патица като теб!“.

Горкото дете – съвсем не може да разбере какво е всъщност. В бъдеще то започва да търси мнението на околните – за своята външност, за постъпките си. И постоянно има нужда от съвет и чужда помощ.