Подкрепяйте всеки успех
Всяко дете очаква похвала. Тя е нещо като личен лакмус – то добре знае до каква степен се е справило и кое не му се отдава много. Затова не се подвеждайте и не сипете незаслужени похвали.
5-годишният ми Боби не е особено сръчен в рисуването. В градината обаче има много занимания, свързани с така нареченото „изобразително изкуство“. Налага се да рисува всеки ден. И не му се получава. Учителката иска да нарисуват есен, къща, семейство – неговите картини си приличат. Изобразяват нещо като глист с мустаци.
Е, няма как да го похваля за това, което е направил. Той е достатъчно зрял и знае, че картината му не е като на останалите. Пък и учителката не спестява сравнения и оценки.
Затова, след като се приберем от детската градина и усетя колко е тъжен от обсъждането, го „прехвърлям“ на алтернативен терен, на който знам, че похвалите ще са заслужени. Той обича да си съчинява истории – всяка от любимите му костенурки Нинджа (нова мутация), си има биография. Щом заговорим за тях, лицето му светва.
Рисунка: Това (ако не сте се досетили) е костенурка Нинджа, нарисувана от Боби.
Така че компенсирам оценките на учителката за рисуването като обсъждаме колко интересен е животът на Донатело – любимата му костенурка. Разбирач на технологии, учен и изобретател. Когато има проблем, Дони впряга интелекта си и дава решение. Всяко „дописване“ на характера, което прави Боби, е достойно за похвала. И обсъждаме най-подробно неговия личен принос и съавторството му в сериала. Тези похвали, повярвайте ми, наистина са заслужени.
