Хората, страдащи от депресия, си поставят по-общи цели в сравнение с останалите, твърди изследване. Подобни цели обаче, от типа на „Искам да бъда щастлив/а“ са много по-трудни за постигане. Депресираните хора дават и по-малко специфични причини за желанието си да достигнат определени цели. От друга страна, онези, които не са депресирани, за по-склонни да имат конкретни цели от типа на „Искам да започна да се разхождам по 30 минути всеки ден.“
„Открихме, че при целите, които си поставят хората с клинична депресия, липсва специфичен фокус, което ги прави по-трудни за постигане и на свой ред създава спирала от отрицателни мисли“ – казва Джоан Диксън, първият автор на изследването.
Общите цели е много по-трудно да се визуализират, което отчасти обяснява и трудността за постигането. Когато човек не може да си представи ясно какво точно иска и защо, много по-трудно ще предприеме конкретни стъпки за постигането му.
Един неочакван резултат от изследването е, че хората с депресия са не по-малко мотивирани от останалите.
„…и двете групи изброиха сходен брой цели, ценни за тях по сходен начин.“
Въпреки това, депресираните хора били по-песимистично настроени относно постигането на целите си и са имали по-големи трудности при генерирането на цели, фокусирани върху положителни резултати.
Страдащите от депресия също били по-склонни да се откажат от целите си, ако им се сторят непостижими и същевременно изпитват повече затруднения да си поставят нови, по-постижими цел. И докато освобождаването от недостижимите цели според психолозите е важно, за да се прекъсне цикъла от неуспешни опити, отрицателно мислене и депресия, трудността за поставяне на нови цели е основен проблем при вече страдащите от депресия.
Източник: PsyBlog
