Какво можем да направим като родители, за да помогнем на децата си, когато животът им преминава предимно пред екраните – особено при онлайн обучението във времената на социална дистанция?

Всъщност – много неща, някои от които сигурно ще ви се сторят незначителни на пръв поглед, но всъщност са много важни за емоционалната стабилност на децата ни.

Ако имате малки деца, погрижете се да им създадете навици, като в никакъв случай не бива сутрин да пропуснат сутрешните си процедури: оправяне на леглото, миене на зъби, закуска, малко упражнения – едва тогава мозъкът е готов за пълноценна работа. Включване от леглото е най-лошото, което можете да допуснете.

Направете график и на малките, и на големите. Поставете го на място, където знаете, че ще го следят.

Намалете значително времето пред екраните, когато не са в клас. Никакви екрани и монитори в спалнята. Никакви телефони по време на хранене.

Използвайте филмите като средство да се сближите с децата си и да проведете някой по-задълбочен и личен разговор.

Ако искаме децата ни да правят нещо определено, то трябва да го умеем първо ние. Малките се учат от нас как да се справят с гнева, с тъгата, с ревността и други трудни за приемане и осмисляне емоции. Най-важното нещо е да им помогнете да разпознаят чувството, което изпитват, а след това преминете към анализ на ситуацията. „Изглеждаш ми ядосан. Мога ли да направя нещо, за да ти помогна?“ Ако отговорът не ни хареса, можем да продължим: „Това ли е единственият вариант? Мога ли с нещо друго да ти помогна?“

Наказанието не е дисциплина. Дисциплината е насоки, уроци, разговори, създадени от родителя.

Ако имате две и повече деца, учете ги да споделят, да разрешават сами конфликтите си – с това ще им направите голяма услуга за живота напред.

Бъдете реалисти в отглеждането на децата си и не очаквайте невероятни неща от тях, защото по този начин ще ги накарате да се чувстват още по-нещастни и объркани.

Много важно е да владеете чувствата си. Говорете с децата си, когато сте спокойни, а не когато сте в състояние на афект. Не забравяйте, че отглеждането на дете върви паралелно с отглеждането на родителя у нас.

Все пак детето ви не е зрял човек и има нужда от насоки и помощ. Не очаквайте едно 5-годишно дете да спре да плаче за счупената играчка, ако му креснете, че това не е никакъв проблем.

Спокойни и уравновесени родители – спокойни и уравновесени деца.

Цветелина Велчева