Така например след експлозия в петрохимична фабрика, медийните организации получават инструкциите да „цензурират негативните коментари, свързани с петрохимичните проекти“. След като родители протестират във връзка с омърсени ваксини, медиите са инструктирани да използват за първите си страници единствено информация, предоставена им от официални източници.

Държавните медии играят ключова роля в усилията на Китайската комунистическа партия да се наложат и онлайн. Моите изследвания показват, че броят на новините, свързани с проблеми с околната среда и природните бедствия, публикувани от вестника People’s Daily в Sina Weibo (китайският еквивалент на Twitter) намаляват драстично в периода 2013-2018.

Около 4,5% от всички публикации на People’s Daily в периода 2013-2015 са посветени на околната среда. През 2018-а обаче те падат до 1%. По-същия начин – в периода 2013-2015 около 8-10% от всички публикации на вестника са свързани с бедствия и по-сериозни инциденти. Те обаче падат под 4% през следващите три години.

Партията иска хората да се фокусират върху теми, които тя смята, че ще затвърдят нейната легитимност. Броят на постовете от People’s Daily, фокусиращи се върху национализма, са се удвоили до 12% през 2018-а.

Гражданският журнализъм отвръща на удара

Наред с разследващите репортажи в някои медии, посветени на епидемията, и определени жители на Китай полагат неимоверни усилия, за да разпространят информацията за вируса и положението в Ухан. Властите обаче упорито заглушават силните критични гласове и засилват усилията си да цензурират съдържанието, което смятат, че не им помага.

Цензурата не успява да спре всичко, но както твърди Маргарет Е. Робъртс, която изучава Китай: „и пропускливата цензура“ може да бъде доста ефективна. Тя изтъква, че усилията на китайските власти да спрат достъпа на хората до критична информация, която все пак успява да се появи онлайн, като същевременно залива интернет с подробности за Китайската комунистическа партия, могат да бъдат доста ефективни.

Моите проучвания показват, че когато един проблем не може да бъде избегнат, властите в отдела по пропаганда се опитват да контролират наратива, като се уверяват, че медиите отразяват усилията на държавата да овладее ситуацията. След минно свлачище в Тибет медиите са инструктирани да отразяват „бързо и изчерпателно как властите се опитват да се преборят с бедствието“. Отразяването на подобни бедствия от People’s Daily се фокусира върху снимки на героични спасители.

Същите усилия за пропаганда наблюдаваме и днес. Както Дейвид Бандурски от China Media Project отбелязва, медиите в Китай се опитват да изобразяват Китайската комунистическа партия в битката си с вируса като „деятел на чудодейни човешки постижения“.

След смъртта на д-р Ли Китайската комунистическа партия се опита да прехвърли вината върху местните власти. Действията, предприети към него обаче, са напълно консистентни с подхода на партията към контрола на информация, наложен от Си Дзинпинг.

Няма как да знаем колко хора са починали в действителност (или ще умрат за в бъдеще), тъй като хората предпочитат да се самоцензурират, отколкото да рискуват наказание за разпространението на слухове (или защото властите са се постарали да ограничат разпространението на информация до обществото). Ситуацията с коронавируса показва какви са рисковете от една система, която поставя социалната стабилност и легитимността на управляващата партия над обществените интереси.

Автор: Пол Гарднър. Статията е публикувана в The Conversation. Лиценз: Creative Commons.