Политическите лидери на Китай могат само да се надяват, че един ден, когато кризата около коронавируса започне да отшумява, спомените и за провалите на правителството в ранните етапи на заразата също ще избледнеят. Те ще искат хората да забравят най-вече гнева, който мнозина изпитаха заради смъртта на д-р Ли Уънлян, лекарят, който се опита да предупреди света за случващото се, но бе цензуриран. След смъртта на д-р Ли фразата „Искаме свобода на словото“ бе по-актуална от всякога в китайските социални мрежи, преди постовете да бъдат изтрити.

Д-р Ли каза на своите медицински колеги за новия вирус в чат група на 30 декември. Той обаче бе обвинен в „разпространяването на слухове“ и властите или игнорираха, или омаловажаваха риска през почти целия януари. „Ако властите бяха разкрили информация за епидемията по-рано – казва д-р Ли пред "Ню Йорк Таймс" – щеше да бъде много по-добре според мен. Щеше да има повече откритост и прозрачност.“

В момента се занимавам с проучването на усилията на китайските власти да увеличат своята легитимност, като контролират информацията, достигаща жителите на страната. Липсата на откритост и прозрачност в тази ключова фаза от заразата се дължеше отчасти на факта, че властите се събираха на своите ежегодни срещи на управляваните от комунистическата партия легислатури, докато отделите за пропаганда инструктураха медиите да не отразяват отрицателните новини.

Цензурата в този период отразява и все по-силния контрол, който се упражнява върху информацията в Китай. Както китайският медиен експерт Ан-Мари Броуди отбелязва, още от началото на своя мандат президентът Си Дзинпинг даде ясно да се разбере, че медиите „трябва да се фокусират върху положителните новинарски истории, които поддържат единството и стабилността, и които са окуражителни“.

Намаляване на медийната свобода

Влошаването на и без това ограничената свобода на медиите под ръководството на Си Дзинпинг бе допълнително затвърдено от посещението му до медийните организации през 2016-а. Според него „Всички партийни медии трябва да вземат партията за презиме.“ Тогава той категорично изискв от всички да бъдат лоялни към Китайската комунистическа партия.

След като властите си признаха напълно за съществуването на вируса, бяха направени няколко доста добри и качествени журналистически разследвания – особено от бизнес изданието Caixin. Както политическият учен Мария Репникова заяви – предоставянето на временно пространство, през което медиите могат да съобщават информацията по-свободно, може да помогне на партията „да проектира един образ на контролирана прозрачност“. Затягането на дисциплината обаче без съмнение оказа значителен ефект върху възможността на медиите да предоставят ефективни журналистически разследвания – особено в началото на заразата.

По отношение на интернет бяха взети редица мерки, които да ограничат речта, която партията смята за застрашителна. Тук влизат закони, които заплашват със затвор всеки, който бъде признат за виновен за разпространението на „слухове“. В един авторитарен режим спирането на разпространението на слухове пречи на възможността на хората да изразяват опасения и в края на краищата – да достигат до истината. Нещо, което видяхме много ясно в случа с д-р Ли.

Предупреждението, изпратено към д-р Ли от китайските власти на 3 януари 2020-а във връзка с коронавируса. Месец по-късно той умира от COVID-19. Източник: Njzjz/ Wikimedia Commons

Партията се фокусира основно върху цензурирането на проблеми, които могат да подкопаят нейната легитимност. Отчасти проучването, което продължавам да правя и днес на контрола на информация в Китай, е свързан с анализ на изтекли инструкции за цензура, събрани от базираните в САЩ China Digital Times. В периода 2013 – 2018 са изтекли над 100 подобни инструкции, свързани с проблеми с околната среда, безопасността на хранителните продукти, здравето, образованието, природните бедствия и т.н. Действителният брой най-вероятно е много по-голям.